Опитах се да представя и обобщя някои от чертите на тези семейни огнища, в които се отразява светлината на Христос и които заради това са – казвам ви го отново - весели домашни огнища, пръскащи светлина. В тях хармонията между родителите се предава на децата, на цялото семейство и на всички околни. Така във всяко истински християнско семейство се възпроизвежда по някакъв начин тайната на Църквата, избрана от Бог и изпратена на света да бъде водач.

За всеки християнин, какъвто и да е той – свещеник или мирянин, женен или неженен – се отнасят изцяло думите на апостола, които се четат именно в посланието на празника на Святото семейство: „избраници Божии, свети и възлюбени”¹¹. Такива сме всички ние, всеки на своето място и на своя пост в света: мъже и жени, избрани от Бог, за да даваме свидетелство за Христос и за да носим на околните - въпреки нашите грешки, с които се мъчим да се преборим - радостта да узнаят, че са Божи деца.

Много е важно разбирането на брака като призвание да не липсва нито в поученията, нито в проповедите, нито пък в схващанията на тези, за които Бог е пожелал да поемат този път, тъй като те наистина са призвани да се включат в Божия план за спасението на всички хора.

Поради това едва ли може на съпрузите да се предложи по-добър модел от този на семействата от апостолските времена: стотника Корнилий – мъж, послушен на Божията воля, в чийто дом става отварянето на Църквата към езичниците¹²; Акила и Прискила, които разпространяват християнството в Коринт и Ефес и подпомагат свети Павел в апостолската му работа¹³; Тавита, която прави добри дела и милостини в Иопия¹⁴. И още много домове на евреи и езичници, на гърци и римляни, в които пуска корени проповедта на първите ученици на Господ.

Това бяха семейства, които живееха с Христос и помагаха на другите също да познаят Христос. Малки християнски общности, които ставаха нещо като центрове за излъчване на евангелското послание. Домове, подобни на другите от онези години, но чиито обитатели бяха вдъхновени от един нов дух, който обземаше хората, с които общуваха. Такива бяха първите християни, такива трябва да бъдем и ние, днешните християни – сеячи на мир и на радост, на мира и на радостта, донесени ни от Христос.