Весели домашни огнища, пръскащи светлина

Не може да се говори за брака, без да става дума и за семейството, което е плод и продължение на това, което е започнало с брака. Едно семейство се състои не само от мъжа и жената, а и от децата, както и - до различна степен – от родителите на съпрузите, от другите родственици и от хората, обслужващи дома. До всички тях трябва да достигне сърдечната топлота, изграждаща семейната атмосфера.

Разбира се, има семейства, на които Господ не дарява деца. Това значи, че Той иска съпрузите да продължат да се обичат със същата любов и да посветят силите си – ако могат – в грижи за други души. Но обикновено съпрузите имат наследници. За тези семейства основната грижа трябва да бъде насочена към собствените деца. Бащинството и майчинството не се изчерпват с раждането. Това съучастие в Божията власт (или сила)– способността да даваш живот - следва да продължи в сътрудничество със Свети Дух, та родените да станат истински мъже християни и истински жени християнки.

Родителите са основните възпитатели на своите деца – както по отношение на човешкото, така и по отношение на свръхестественото. Важно е те да осъзнават отговорността на тази мисия, която изисква от тях разбиране на другия, благоразумие, умение да обучават и най-вече умение да обичат; и да се стараят да дават добър пример. Авторитарното и насилствено налагане не е най-добрият път за възпитаване. По-добре е родителите да станат приятели на своите деца – приятели, с които се споделят притесненията, с които се съветват при проблеми, на които може да се разчита за действена помощ, оказана с любов.

Необходимо е родителите да намират време, за да бъдат до своите деца и да разговарят с тях. Децата са най-важните: по-важни от каквато и да е работа, от каквито и да са занимания, от почивката. Когато разговаряте с тях, е нужно да ги слушате внимателно, да се опитвате да ги разберете, да умеете да признавате, че са поне малко прави – или изцяло прави – в някои случаи, когато проявяват своя бунт. И едновременно с това да им помагате правилно да насочват своите стремежи и мечти; да ги учите да разсъждават и да осмислят нещата; да не им налагате определено поведение, а да им посочвате причините – човешки и свръхестествени, които го предопределят. С една дума – да уважавате свободата им, тъй като не съществува истинско възпитание без лична отговорност, нито отговорност без свобода.