За да бъде любовта истинска, тя изисква вярност и честност във всички отношения между съпрузите. Бог – казва свети Тома Аквински⁸ - е присъединил към различните функции на човешкия живот едно удоволствие, едно наслаждение; следователно това удоволствие и това наслаждение са нещо добро. Обаче ако човек преобърне реда на нещата и започне да търси тази емоция като крайна цел, пренебрегвайки доброто и целта, с която тя трябва да бъде свързана и уредена, то тогава той я извращава и лишава от смисъл, превръща я в грях или в повод за грях.

Целомъдрието (castitas)– не само простото въздържание, а решителността на една влюбена воля – е една добродетел, която поддържа жизнеността на любовта при всяко жизнено състояние. Съществува едно целомъдрие у тези, които преживяват съзряването в пубертета; едно целомъдрие у подготвящите се за брак; едно целомъдрие у призваните от Бог към целибат и едно целомъдрие у

избраните от Бог да живеят в брак.

Как да не си припомним тук ясните и силни думи, съхранени от Вулгатата, с които архангел Рафаил наставлява Товия преди брака му със Сара? Ангелът го предупреждава: „Изслушай ме и ще ти кажа кои са онези, над които дяволът може да надделее. Това са тези, които влизат в брак, но изключват Бог от себе си и от мислите си и се оставят да бъдат влачени от страстта подобно на коня и мулето, които нямат разум. Върху такива хора дяволът притежава власт”⁹.

В брака няма чиста, искрена и радостна човешка любов, ако не се съблюдава добродетелта на целомъдрието, която уважава тайната на сексуалността и я направлява към себеотдаване и плодовитост. Никога не съм говорил за порочността и винаги съм избягвал да се оплитам в безсмислена и нездравословна казуистика. Докато за целомъдрие и чистота, за радостното утвърждаване на любовта съм говорил наистина много пъти, а и трябва да говоря често.

Що се отнася до брачното целомъдрие, твърдя, че съпрузите не бива да се страхуват да показват обичта си. Точно обратното, понеже това влечение е в основата на семейния живот. А Господ иска от тях взаимно да се уважават и да си бъдат верни, да бъдат внимателни, естествени и скромни. И ще добавя още, че брачните отношения са благородни, когато са доказателство за истинска любов, в резултат на която е плодовитостта – децата.

Да се прекъсне изворът на живота – това е престъпление срещу даровете, които Бог е дал на човечеството. Това показва, че не любовта, а егоизмът вдъхновяват поведението. И нещата се объркват, понеже съпрузите стават нещо като съучастници, появяват се разногласия, които са почти винаги непреодолими, ако нещата продължават в същия дух.

Щом съпружеската чистота присъства в любовта, брачният живот е модел на истинското поведение на семейните, мъж и жена се разбират и се чувстват като едно цяло. Ала когато божественото благо на сексуалността се изврати, интимността се разпада и мъжът и жената вече не могат да се гледат честно в очите.

Съпрузите следва да градят своето съжителство върху една искрена и чиста любов и върху радостта да са родили децата, които Бог им е дарил, като бъдат наясно, че при нужда трябва да се откажат от личното си удобство и да се уповават на Божието провидение. Да създадеш многобройно семейство – ако такава е волята на Бог – е сигурен знак за щастие и изпълнен дълг, независимо че заблудените адепти на жалкия хедонизъм твърдят обратното.