Все пак не забравяйте, че понякога съпружеските разпри са неизбежни. Никога не се карайте пред децата си; ще ги накарате да страдат и да вземат страна и може би така да съдействат несъзнателно за вашето разединение. Но и кавгите – стига да не са много чести – също са израз на любов, може да се каже една необходимост. Повод за тях, а не причина, обикновено е преумората на съпруга след трудния работен ден; преумората – дано да не става дума за скука – на съпругата, която е трябвало да се справя с децата, с домакинската работа или дори с характера си, понякога нестабилен, макар че вие, жените, сте по-корави от мъжете, когато го решите.

Избягвайте горделивостта - най-големия враг в семейните ви отношения. Във вашите дребнави свади никой от двама ви не е прав. Нека по-спокойният да каже нещо, с което поне за известно време да успокои атмосферата. А по-късно, вече насаме, продължете кавгата, но гледайте бързо да се сдобрите.

Вие, съпругите, се замислете, че може би малко сте се запуснали; припомнете си испанската поговорка, че нагласената жена вади мъжа от чужда врата. И след години е в сила задължението да изглеждате мили и привлекателни както по времето, когато сте били годеници – нещо съвсем логично, защото принадлежите на своя съпруг. А и той не бива да забравя, че същото се отнася за него – че той е ваш и има задължението цял живот да бъде мил с вас като един годеник. Лош знак е, ако се усмихвате иронично, четейки този пасаж; това би било очевидно свидетелство, че семейната обич се е превърнала в смразяващо равнодушие.