Когато напомняш на един християнин, че единственият смисъл на живота му е да е послушен на Божията воля, това не означава да го откъснеш от другите хора. Напротив, в повечето случаи Господната заповед е да се обичаме едни други, както Той ни е обичал²², живеейки заедно с останалите и като останалите, посвещавайки се да служим на Господ в света, та да представим на всички души по-добре Божията любов, да им известим, че Божите пътища на земята са отворени.

Господ не се е ограничил само на думи да ни каже, че ни обича, а го е доказал на дело. Нека не забравяме, че Исус Христос се въплъти, за да ни научи да живеем живота на Божи чеда. Припомнете си началото на свети Лука в Деяния на светите апостоли: „Първата книга, о Теофиле, написах за всичко, що Исус начена да върши и учи”²³. Дойде да ни учи, но чрез дела; дойде да ни учи, но Той беше образецът, Той беше и Учителят, и Примерът за подражание.

Сега, застанали пред Младенеца Исус, можем да продължим нашето вътрешно препитване: решени ли сме да положим всички старания, та нашият живот да служи за пример и назидание на нашите братя, на хората, които са като нас? Решени ли сме да бъдем като Христос? Не стига да го потвърждаваме единствено с устата. Ти – питам всички вас, а и самия себе си – ти, който като християнин си призван да бъдеш един друг Христос, наистина ли може да се каже за теб, че си дошъл да вършиш нещата като Божие дете? Наистина ли се вслушваш във волята на Неговия Отец, та съгласно нея да насочваш всички души да участват в добрите, достойни, божествени и човешки дела на изкуплението? Живееш ли живота на Христос сред обикновеното ти житейско всекидневие?

Да вършиш Божите дела не е красива игра на думи, а покана да Му се обречеш от любов. Трябва да умреш за себе си, за да се родиш за нов живот. Защото по такъв начин бе послушен Исус – до смърт, „и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна”²⁴. Ако сме послушни на Божията воля, кръстът ще стане и за нас възкресение, въздигане. И ще се изпълни у нас – стъпка по стъпка – животът на Христос. И ще може да се каже, че сме живели, стараейки се да бъдем добри Божи деца и вършейки добро, въпреки безбройните ни слабости и погрешни действия.

А дойде ли смъртта – а тя неминуемо идва – ще я очакваме радостно, както съм виждал да я очакват в своя обикновен житейски път множество свети хора. Радостно, понеже ако сме подражавали на Христос да правим добро – да живеем в послушание и да носим кръста въпреки нашата окаяност – ще възкръснем като Христос: „Господ наистина възкръснал”²⁵.

Помислете само: Исус, Който стана дете, победи смъртта. Със снизяване, с простодушие, с послушание, т.е. с обожение на всекидневния банален живот на създанията, Синът Божи стана победител.

Това е триумфът на Исус Христос. Така – снизявайки се до земното, до равнището на човеци, Той ни въздигна до Себе Си, до висотата на Божи деца.