Подобно на всяко събитие от Неговия живот, така и тези скрити години на Исус не бива да разучаваме без да ни засягат лично, без да признаем тяхната същност – един повик на Господ да отхвърлим нашия егоизъм, да излезем от нашия комфорт. Господ знае нашата ограниченост, нашата себепривързаност и амбиции, знае колко ни е трудно да забравим за самите себе си и да се посветим на другите. Знае какво е да не срещнеш обич и да констатираш че тези, които твърдят че те следват, го правят само наполовина. Припомнете си тъжните епизоди, описани от евангелистите, в които виждаме апостолите да са все още изпълнени със земни амбиции и чисто човешки планове. Обаче Исус ги избрал, водил ги със Себе Си и им поверява мисията, която е получил от Отец.

Той ни призовава и нас и ни пита като Яков и Йоан: „Можете ли да пиете чашата - чашата на пълното отдаване в изпълнение на волята на Отец - която Аз ще пия?”⁹. „Можем”¹⁰ – отговарят Йоан и Яков. Вие и аз готови ли сме отговорно да изпълним изцяло волята на нашия Бог Отец? Отдали ли сме на Господ цялото си сърце или продължаваме да сме привързани към самите себе си, към своите интереси, своето удобство, своето самолюбие? Има ли нещо, което не отговаря на нашето състояние на християни и ни пречи да се пречистим? Сега ни се представя възможност да се поправим.

Първо, трябва да бъдем убедени, че самият Исус ни отправя тези въпроси. Той ги задава, а не аз. Аз не бих се осмелил дори да ги поставя на себе си. Но произнасям молитвата си на висок глас, а вие, всеки от нас в себе си изповядва пред Господ: Господи, аз нищо не струвам, колко пъти съм се проявявал като страхливец! Колко грешки съм правил – и при този случай, и при онзи, че и тук, и там... А можем също да добавим: и пак добре, че Ти ме подкрепяше с десницата Си, Господи, защото май съм способен на всякакви низости. Не ме пускай, не ме оставяй, дръж се с мен като с дете. Направи да бъда силен, смел и постоянен, бъди ми на помощ като на едно неопитно създание. Води ме за ръка, Господи, и стори Твоята майка да бъде също край мен и да ме закриля. И така ще можем, ще сме способни да Ти подражаваме.

Не е самонадеяно да заявим: Можем! Исус Христос ни сочи този божествен път и ни моли да тръгнем по него, понеже той го е направил да бъде достъпен за нашата слабост. Затова Той толкова понизи Себе Си. „По тази причина се снижи, приемайки образ на раб, този Господ, Който като Бог бе равен на Отец; обаче Той се снижи във величието и могъществото, ала не в добротата, нито в милосърдието”¹¹.

В добротата си Бог иска да направи лесен пътя ни. Нека не отхвърляме поканата на Исус, нека не му отговаряме с „Не”, нека не си правим оглушки за Неговия повик; защото нямаме извинения, нямаме причини да продължим да си мислим, че не можем. Той ни показа пътя със Своя пример. „Следователно горещо ви моля, братя мои, не позволявайте всуе да ви бъде представянето на един толкова ценен модел за подражание, а се уподобете на Него и се обновете в дълбочината на вашата душа”¹².