„Днес върху нас ще блесне светлината, защото ни се роди Бог”¹. Това е великата вест, която вълнува християните в този ден и която чрез тях се отправя към цялото човечество. Бог е тук. Тази истината трябва да изпълни нашия живот. Всяко Рождество следва да бъде за нас нова, по-специална среща с Бог така, че Неговата светлина и Неговата благодат да достигнат до дъното на душата ни.

Заставаме пред Младенеца, пред Мария и Йосиф; съзерцаваме Сина Божи, приел нашата плът. Спомням си пътуването до Лорето на 15 август 1951 г., което направих по една съкровена причина – да посетя „Светата къща“.Там отслужих литургия. Исках да я отслужа вглъбен, но не бях предвидил пламенността на множеството богомолци. Не бях помислил, че на този голям празник в Лорето ще дойдат от околностите много хора, водени от благословената вяра на тази земя и от любовта им към Мадоната. Тяхното благочестие достигаше до прояви, които не бяха съвсем приемливи – не знам как да го кажа – от гледна точка на установените ритуали в Църквата.

Например, когато аз целувах олтара – както е предписано в литургийните канони, три или четири жени го правеха същото. Това ме разсейваше, но и ме трогваше. Също така вниманието ми се насочваше към мисълта, че в тази свята къща – която според преданието е мястото, където са живели Исус, Мария и Йосиф – върху олтарната маса е поставен надписът „Hic Verbum caro factum est”². Тук, в тази къща, построена от човешки ръце, върху парче от земята, на която живеем, е обитавал Бог.