Значи е нужно нашата вяра да бъде жива, да ни настройва да вярваме истински в Бог и да сме в постоянно общение с Него. Християнският живот трябва да бъде живот в постоянна молитва и стремеж да бъдем винаги в присъствието на Господ – и денем, и нощем. Християнинът никога не е самотен, понеже живее в постоянно общение с Бог, Който е до нас и в небесата.

„Непрестанно се молете”³⁷ – призовава апостол Павел. Припомняйки тази апостолска заръка, свети Климент Александрийски пише: „Повелено ни е да възхваляваме и почитаме Словото, за Което знаем, че е Спасител и Цар; а чрез Него и Отец, ала не в определени дни, както правят други, а постоянно през целия ни живот и по всички възможни начини”³⁸.

Посред всекидневните си занимания, в моментите, когато побеждава егоистичните си наклонности или когато се радва на приятелството си с другите хора, във всички случаи християнинът трябва да открива отново и отново Бог. Чрез Христос и в Светия Дух християнинът има достъп до съкровения живот на Бог Отец и върви по своя път, търсейки царството, което не е от този свят, ала се подготвя и започва от този свят.

Не трябва да губим връзката си с Христос – в Словото и в Хляба, в Евхаристията и в молитвата. И трябва да се отнасяме към Него като към приятел, като към живо и реално същество – какъвто е Христос, понеже е възкръснал. Христос – както четем в Посланието до евреите – „понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго. Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях”³⁹.

Христос, възкръсналият Христос е нашият спътник, нашият приятел. Един приятел, Който ни се явява само мъгляво, но чиято същина изпълва целия ни живот и ни кара да желаем да бъдем навеки с Него. „И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, който желае, нека взема от водата на живота даром... Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Исусе!”⁴⁰.