Ние добре разбираме нетърпението, тревогата, загрижеността на онези, чиято душа – по природа християнска²⁹ – не се примирява със социалната или лична несправедливост, която може да причини човешкото сърце. Толкова векове хората съжителстват на земята, а все още колко омраза, враждебност и фанатизъм има натрупани в погледи, които не искат да виждат, и в сърца, които не искат да обичат.

Земните богатства са разпределени сред малцина; културните блага са затворени в тесен кръг избраници. А извън тези облагодетелствани – глад за хляб и за знание, пък спрямо човешкия живот, който е свят, понеже произхожда от Бог, се отнасят като към нещо съвсем обикновено, като към цифри в някаква статистика. Аз разбирам и споделям това нетърпение, което ни подбужда да обръщаме взор към Христос, подканящ ни непрекъснато да приложим на практика новата заповед за любовта.

Всички обрати, през които преминава нашият живот, ни носят Божие послание, изискващо от нас да отговорим с любов, да се посветим на другите. „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.”³⁰

Трябва да умеем да виждаме в нашите братя – хората, Христос, Който ни идва насреща. Няма човешки живот, който да е откъснат от останалите; всеки живот се пресича с други. Никой човек не е самостоятелен стих, ние всички сме част от Божия поема, която Бог пише с помощта на нашата свобода.