Фактът, че сме грешни, не бива да ни кара да се съмняваме в нашата мисия. Вярно е, че нашите грехове могат да затруднят другите да разпознават в нас Христос. Следователно е нужно да се борим срещу нашите собствени пороци, да се пречистваме. Обаче следва да сме наясно и че Бог не ни е обещал пълна победа над злото в този живот, Той иска да се борим. „Стига ти Моята благодат”³⁴ – отговаря Бог на Павел, който моли да бъде освободен от жилото в плътта, което го унижава.

Силата на Бог се проявява в нашата немощ и ни подбужда да се борим, да се сражаваме срещу нашите недостатъци, независимо че знаем, че никога няма да постигнем пълна победа по време на нашето земно преминаване. Животът на християнина е едно непрекъснато започване и тръгване, едно всекидневно обновяване.

Христос възкръсва в нас, когато участваме заедно с Него в страданията и в смъртта Му. Трябва да обичаме кръста, саможертвата, умъртвлението. Християнският оптимизъм не е някакъв сладникав оптимизъм, нито човешката лекомислена увереност, че всичко ще се нареди. Това е оптимизъм, който се корени в осъзнаването на свободата и във вярата в благодатта; оптимизъм, който изисква от нас самите да се стремим да отговорим на Божия призив.

По този начин – въпреки нашата окаяност, а до известна степен чрез нашата окаяност, чрез нашия живот на хора от плът и кал – се явява Христос. Той се явява в усилието да ставаме по-добри, да проявяваме безкористна обич, да овладяваме егоизма, та да се посветим изцяло на другите, превръщайки нашето съществуване в постоянно служение.