Не бих искал да приключа без едно последно разсъждение. Когато християнинът – бидейки самият Христос – Го явява между хората, той не се стреми да прояви само своята любов, а и чрез нея да покаже на всички Божията любов.

Исус разбира целия Си живот като разкриване на тази любов. Филипе, отговаря Той на един от учениците Си, „който е видял Мене, видял е Отца”³⁵. В съзвучие с това поучение апостол Йоан приканва християните, тъй като са познали Божията любов, да я проявяват в делата си: „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов.

Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него. В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове. Възлюбени, ако тъй ни възлюби Бог, и ние сме длъжни да любим един другиго.”³⁶