Да вникнем по-дълбоко в смисъла на Христовата смърт

Отклонението от темата, което току-що направих, има една-единствена цел – ясно да покаже основната истина, че християнският живот намира своя смисъл единствено в Бог. Хората не са били сътворени само за да изградят възможно най-справедливия свят. Ние сме били поставени на земята – освен това – за да влезем в общение със самия Бог. Исус не ни е обещавал нито преходни удобства, нито земна слава, а място в дома на Отец, който ни чака в края на пътя¹⁵.

Литургията на Велики петък включва един прекрасен химн - Crux fidelis¹⁶. С него ние възпяваме и честваме славната борба на Господ, тържеството на кръста, пресветлата победа на Христос. Изкупителят на света побеждава, като се принася в жертва. Бог, Господар на всичко сътворено, не налага Своето присъствие със силата на оръжията, нито дори със земната власт на Своите приближени, а с величието на Своята безкрайна любов.

Господ не унищожава човешката свобода. Именно Той ни е направил свободни. И затова не иска да получава отговори, изтръгнати насила от нас, а иска отговори, излезли от дълбините на сърцето ни. И очаква от нас, християните, да живеем така, че хората до нас да усетят - въпреки собствените ни слабости, грешки и недостатъци – ехото от Голгота, от тази драма на любовта. Всичко, което притежаваме, сме получили от Бог, за да бъдем сол, която овкусява, и светлина, която да носи на хората радостната вест, че Той е Баща, Чиято обич е безгранична. Християнинът е сол и светлина за света, не защото надвива и побеждава, а защото дава свидетелства за Божията любов. И той не би бил сол, ако не солеше; не би бил светлина, ако с примера си и с Христовото учение не свидетелстваше за Исус, ако загубеше онова, което представлява смисъла на неговия живот.