Списък на параграфи

Църковната година приключва. В святото Приношение на олтара подновяваме поднасянето пред Бог Отец на Жертвата, Христос, Който е – както ще прочетем след малко в префациото на литургията - Цар на светостта и на благодатта, Цар на правдата, на любовта и на мира. Всички вие изпитвате в душата си безгранична радост, замисляйки се за святата човешка природа на нашия Господ – Цар със сърце от плът като нашето. Той, Създателят на вселената и на всички твари, не се налага, демонстрирайки Своята мощ, а проси малко любов, показвайки ни мълчаливо раните на ръцете Си.

Но защо толкова хора не Му обръщат внимание? Защо още се чува този ожесточен протест: „Не искаме той да царува над нас“¹? На земята има милиони, които се изправят по този начин срещу Исус Христос, по-точно казано срещу сянката на Исус Христос, понеже не познават истинския Христос, не са видели красотата на лицето Му, нито познават чудното Му учение.

Гледайки това печално зрелище, се чувствам подтикнат да удовлетворя Господ за обидите. Слушайки тази нескончаема шумотевица – идваща по-скоро от недостойните дела, отколкото от думи, изпитвам нуждата силно да изкрещя: „Той трябва да царува“².

Съпротива срещу Христос

За мнозина е нетърпимо да царува Христос. Те Му оказват съпротива по хиляди начини: в основните насоки на живота и съжителството между хората; в обичаите; в науката и в изкуството. Стигат дори до живота в Църквата! „Аз не говоря – пише свети Августин – за покварените души, които обиждат Христос. Малцина в действителност са онези, които го обиждат с езика си. Обаче мнозина са тези, които го обиждат с поведението си“³.

Някои се дразнят дори от съчетанието Христос Цар – заради един маловажен терминологичен въпрос. Нима царуването на Христос би могло да се сбърка с някакъв политически строй или пък признаването на царствеността на Господ би ги принудило да приемат някакъв закон? Те не възприемат Закона, дори откровеното поучение за взаимната любов, понеже не искат да се доближат до Божията любов. Те искат да служат само на собствения си егоизъм.

От много време Господ ме кара да повтарям този беззвучен вик: ще служа! Нека Той умножи у нас желанията за себеотдаване, за вярно, семпло, без показност и излишен шум следване на Божия призив, където и да се намираме сред хората. Нека Му благодарим от все сърце. И да Му отправим молитва като поданици, като деца. И устата ни ще се изпълни с мляко и мед, и ще ни стане сладко да говорим за Царството Божие, което е Царство на свободата – на свободата, която Той ни спечели⁴.

Христос, Господар на света

Бих желал да се замислим как Христос – милото Детенце, Което видяхме да се ражда във Витлеем, всъщност е Господарят на света. Ами от Него беше създадено всичко на небето и на земята; Той помири с Отец всички неща, възстановявайки мира между небето и земята чрез кръвта, която проля на кръста⁵. Днес Христос царува отдясно на Отец – това заявяват двата ангела в бели дрехи на учениците, които омаяни гледат небето след Възнесението на Господ: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Исус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“⁶.

Чрез Него царуват царете⁷, с тази разлика, че царете, земните власти преминават, а Христовото царство „ще царува довеки и вечно“⁸, „царството Му е царство вечно, и владичеството Му – из рода в род“⁹.

Царството на Христос не е художествен образ, нито е риторична фигура. Христос е жив и като човек – с онова тяло, което прие при Въплъщението, което възкръсна след смъртта на кръста и което пребъдва прославено заедно с Неговата човешка душа в личността на Словото. Христос истински Бог и истински Човек, живее и царува и е Господарят на света. Само Той дава живот на всичко живо.

Тогава защо не ни се явява сега в цялата Си слава? Защото Неговото царство „не е от тоя свят“¹⁰, макар и да е на тоя свят. Исус отговаря на Пилат: Аз „съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми“¹¹. Грешаха онези, които очакваха от Месията краткотрайна видима власт, „защото царството Божие не е ястие и питие, а правда и мир и радост в Светаго Духа“¹²

Истина и правда, мир и радост в Свети Дух. Това е царството Христово – Божието действие, което спасява хората и което ще завърши, щом дойде краят на света и Господ, седящ най-високо в рая ще слезе да съди окончателно хората.

Когато Христос започва да проповядва на земята, Той не представя някаква политическа програма, а казва: „Покайте се, защото се приближи царството небесно“¹³, заръчва на Своите ученици да разгласят тази блага вест¹⁴, поучава ги да се молят за идването на Неговото царство¹⁵. Това е Божието царство и Неговата правда – ето в какво се състои светият живот. Това е първото, към което трябва да се стремим¹⁶, това е единственото истински необходимо нещо¹⁷.

Спасението, което проповядва нашият Господ Исус Христос, е покана, отправена към всички: „прилича на човек цар, който направи сватба на сина си и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата“¹⁸. И Господ ни разкрива, че „царството Божие вътре във вас е“¹⁹.

Никой не е изключен от спасението, стига по своя воля да е послушен на изпълнените с обич изисквания на Христос: да се роди наново²⁰; да стане духом като дете²¹; да отдалечи сърцето си от всичко, което го отделя от Бог²². Исус иска дела, а не само думи²³. Както и неуморни усилия, понеже само онези, които се борят, ще заслужат вечното наследство²⁴.

Съвършенството на царството – окончателната присъда за спасение или осъждане – не е от този свят. Сега царството прилича на засята нива²⁵, на растежа на синапово зърно²⁶; а в края ще заприлича на мрежа, пълна с риба, която е изтеглена на брега и от която ще бъдат вадени и сортирани за различна участ хората, праведниците и беззаконниците²⁷. А по време на земния ни живот царството прилича на квас, който една жена взима и смесва с три мери брашно, докато всичкото втаса ²⁸.

Този, който разбира какво представлява царството, предлагано от Христос, си дава сметка, че си заслужава да жертва всичко, за да го постигне - това е бисерът, за който търговецът продава всичко притежавано, това е съкровището, намерено в нивата²⁹. Трудно се завоюва царството небесно и никой не е сигурен, че ще го достигне³⁰, обаче воплите на разкаялия се човек успяват да разтворят широко вратите му. Един от разбойниците, разпънати заедно с Исус, Го моли: „Спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая“³¹.

Царството в душата

Колко си велик, Господи и Боже наш! Ти придаваш на живота ни свръхестествения смисъл и божествената ефикасност. Ти си причината, та от любов към Твоя Син да можем с всичките сили на нашето същество, с тяло и душа да повтаряме: „Той трябва да царува“, макар и да не сме се отърсили от нашите слабости. Защото Ти знаеш, че ние сме създания – и то какви създания! – на които не само краката³², но също така сърцето и главата са глинени. Обаче с Твоята помощ нашето същество ще е насочено единствено към Теб.

Христос трябва да царува преди всичко в нашата душа. Какво бихме отговорили, ако Той ни попиташе: А ти пускаш ли Ме да царувам в теб? Аз бих Му отвърнал, че за да царува в мен, имам нужда от изобилните Му благодати. Само така и най-слабото туптене на сърцето, и най-лекото дихание, и най-беглият поглед, и най-обикновената дума, и най-простото усещане ще се преобрази в „Осанна“ на моя Христос Цар.

Щом искаме Христос да царува, е необходимо да бъдем последователни – нека първо Му отдадем нашето сърце. Ако не го сторим, да се говори за царството Христово би било реч без християнско съдържание, външна проява на една липсваща вяра, би било измамно използване на Божието име за човешка облага.

Ако предварително условие за царуването на Исус в моята душа, в твоята душа, беше да сме подготвили предварително у себе си едно идеално място, тогава с основание щяхме да се отчаяме. Обаче „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал осле“³³. Виждате ли? На Исус за трон му е достатъчно едно презряно животно. Не знам вие какво мислите, но аз не се срамувам да си призная, че пред Господ съм магаре: „Като добиче бях пред Тебе. Но аз съм винаги с Тебе; Ти ме държиш за десницата“³⁴, Ти ме водиш за оглавника.

Помислете какви са характерните черти на едно магаре - сега, когато са останали вече толкова малко. Но не на някое старо, опърничаво и злобно магаре, което си отмъщава с подли къчове, а на младо магаренце – с уши, стърчащи като антени, умерено в яденето, упорито в работата, със смел и радостен вървеж. Има хиляди животни, които са по-красиви, по-умни и по-жестоки. Обаче Христос се спря на него, за да се появи като цар пред народа, който Го срещаше с радостни викове. Понеже Исус няма нищо общо с лукавата пресметливост, с бездушните студени сърца, с привлекателната, но привидна красота. Нашият Господ харесва радостта на едно младо сърце, простия вървеж, искрения глас, чистия поглед, слуха, вслушващ се в Неговите нежни слова. Така Той царува в душата.