Списък на параграфи

Бог Отец е благоволил да ни дари в Сърцето на Своя Син неизчерпаеми съкровища от любов, милосърдие и нежност¹. Ако искаме да открием до каква степен Бог ни обича – и не само изслушва нашите молитви, а и ги предварва – достатъчно е да чуем аргументите на свети Павел: „Оня, Който и собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни, как няма да ни подари с Него и всичко?“²

Благодатта обновява човека отвътре и го превръща от грешник и размирник в добър и верен слуга³. Извор на всички благодати е любовта, която Бог изпитва към нас и ни я открива не само с думи, а и с дела. Божията любов изпраща Второто лице на Света Троица, Словото, Сина на Бог Отец, да приеме нашата плът, т.е. нашето човешко естество с всичко, освен греха. А Словото, Словото на Бог, е Словото, от Което изхожда любовта⁴.

Любовта ни се открива във Въплъщението, в изкупителният път на Исус Христос по нашата земя и стига кулминацията си при върховната жертва на кръста. А на кръста любовта се явява с нов знак: „един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода“⁵. Вода и кръв от Исус, които ни говорят за себеотдаване докрай, до „свърши се!“⁶ – една жертва от любов.

На днешния празник, като насочваме още веднъж вниманието си към основните тайни на нашата вяра, ние се възхищаваме, виждайки как най-съкровените неща - любовта, заради която Бог Отец отдава Сина Си, и любовта на Сина, която Го кара твърдо да върви към Голгота – се предават на хората по съвсем достъпен начин. Бог не идва при нас, демонстрирайки Своята власт и мощ. Той се приближава до нас, „като прие образ на раб и се уподоби на човеци“⁷. Исус никога не се държи дистанцирано или надменно, макар и да откриваме, че през годините, когато проповядва, често е разочарован от човешката лошотия. Но, ако се вгледаме по-добре, веднага ще забележим, че Неговото раздразнение и гняв се пораждат от любовта Му към нас – като още една покана да се отвърнем от неверието и от греха. „Нима Аз искам смъртта на беззаконника? казва Господ Бог. Нали това искам – той да се обърне от пътищата си и да бъде жив?“⁸.

Тези думи обясняват целия живот на Христос и ни помагат да разберем защо Той дойде при нас със сърце от плът, със сърце като нашето. Това е още едно очевидно доказателство за любов и неизменно свидетелство за неизразимата тайна на Божието милосърдие.

Да познаем Пресвятото Сърце на Исус Христос

Не мога да не ви споделя нещо, което ми причинява тъга, но и ме стимулира да работя. Това е мисълта, че има още хора, които не познават Христос, че те все още не могат да прозрят величината на това съкровище, което ги очаква на небето, че се лутат като слепци по земята в преследване на радостта, без да знаят истинското й име, или че блуждаят по пътища, които ги отдалечават все повече и повече от истинското щастие. Колко добре разбираме какво ще да е изпитал апостол Павел онази нощ в град Троада, когато е имал видение: „стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! След това видение веднага поискахме – Павел и Тимотей – да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието“⁹.

Нима не чувствате, че Бог и вас ви вика – чрез всичко, което става около нас – и ни подтиква да възвестяваме Благата вест за идването на Исус? Но понякога ние, християните, сами омаловажаваме нашето призвание, отнасяме се повърхностно към него, губим време в спорове и вражди. Или, което е още по-лошо, някои лицемерно се възмущават от начина, по който други практикуват известни страни от вярата или някои набожности, но вместо да потърсят пътища за по-правилното й живеене – според своите разбирания, те се заемат да критикуват и да рушат. Естествено, в живота на християните могат да възникнат и действително възникват непълноти. Обаче важни не сме ние и нашите недостатъци; важен е само Той, Исус. Ние трябва да говорим за Христос, не за себе си.

Тези мои мисли са предизвикани от твърдения, че видите ли имало криза при набожността към Пресвятото Сърце Исусово. Няма такава криза. Истинската набожност е била и все още е едно жизнено отношение, пълно с човешки и свръхестествен смисъл. Нейните плодове са били и продължават да бъдат сладките плодове на обръщания, на себеотдаване, на изпълняване на Божията воля, на проникване в тайните на Изкуплението със светлината на любовта.

Друго нещо обаче са проявите на неефикасния сантиментализъм с неговия доктринален недоимък и увлеченост към пиетизъм. И на мен не ми харесват сладникавите картини и образи на Пресвятото Сърце, които не могат да събудят никаква набожност у хора със здрав разум и християнска чувствителност към свръхестественото. Въпреки това не е никак логично едни недобри практики, които постепенно изчезват от само себе си, да се превръщат в доктринален, богословски проблем.

Ако може да се говори за някаква криза, то това е кризата в сърцата на хората, които не успяват – заради късогледство, заради егоизъм, заради тесногръдие – да забележат бездънната любов на Христос, нашия Господ. Откакто се е установил днешният празник, литургията на светата Църква е съумяла да предложи като храна за истинско благочестие един текст на свети Павел, който ни чертае цяла програма за съзерцателен живот - опознаване и обич, молитва и живот, която започва с набожността към Пресвятото Сърце Исусово. Сам Бог с устата на апостола ни призовава да поемем по този път: „чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви, та, вкоренени и утвърдени в любов, да можете проумя с всички светии, що е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, та да се изпълните във всичката пълнота Божия“¹⁰.

Божията пълнота ни се открива и ни се дава в Христос, в любовта на Христос, в Сърцето на Христос. Понеже това е Сърцето на Онзи, у Когото „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“¹¹. Ето защо, ако изгубим от поглед този велик Божи промисъл – този поток от любов на земята, установен от Въплъщението, от Изкуплението и от Петдесетница – не ще можем да разберем нежността на Сърцето на Господ.

Припомнихме си случилото се в Найн. Сега бихме могли да споменем и други, понеже Евангелията са пълни с подобни сцени. Тези разкази са вълнували и винаги ще вълнуват сърцата на човешките създания, тъй като не само свидетелстват за искрен жест на човек, който съчувства на Своите себеподобни, а главно ни разкриват необятната любов на Господ. Сърцето на Исус е Сърцето на въплътилия се Бог, на Емануил – Бог с нас.

„Църквата, съединена с Христос, се ражда от едно ранено Сърце“³⁷. От това Сърце, пронизано открай докрай, ни се предава животът. Как да не си припомним сега, макар и накратко, тайнствата, посредством които Бог действа в нас и ни прави да участваме в изкупителната сила на Христос? Как да не си помислим с особена благодарност за Светото причастие от Евхаристията, за жертвата на Голгота и постоянното й безкръвно подновяване по време на литургията? Исус ни се дава като храна. Тъй като Исус Христос идва при нас, всичко се променя; и у нас се пробуждат сили – това е подкрепата на Свети Дух, които изпълват душата, ръководят нашите действия, нашия начин на мислене и на чувстване. Сърцето на Исус е извор на мир за християнина.

Себеотдаването, което Господ иска от нас, не се основава само върху нашите желания, нито върху нашите сили, често пъти слаби и недостатъчни и едните, и другите. Преди всичко то е изградено върху благодатите, придобити за нас от любовта на Сърцето на Бог, станал Човек. Затова можем и сме длъжни да постоянстваме в нашия духовен живот на деца на нашия Отец, Който е на небето, без да допускаме да ни обземат униние и обезсърчаване. Обичам да обръщам внимание на това как в своето обичайно всекидневие, как в най-дребните детайли, как в нормалните условия на трудовия ден християнинът привежда в действие вярата, надеждата и любовта, тъй като в това се крие същността на поведението на една душа, подкрепяна от Божията помощ; и как в упражняването на тези богословски добродетели душата намира радост, сили и спокойствие.

Това са плодовете на Христовия мир, на мира, който ни носи Неговото Пресвято Сърце. Защото – нека го кажем още веднъж – любовта на Христос към хората е една непостижима страна на Божията тайна, на любовта на Сина към Отец и към Свети Дух. Свети Дух – тази връзка на обич между Отец и Син, намира в Словото едно човешко Сърце.

Не е възможно да говорим за тези основни положения на нашата вяра, ако не взимаме под внимание ограничеността на нашия ум и безграничността на Откровението. Обаче макар и да не можем да обхванем тези истини, макар и умът ни да се стъписва пред тях, ние вярваме смирено и непоколебимо. Защото знаем, основавайки се на свидетелството на Христос, че всичко е точно така. Че любовта, туптяща в лоното на Света Троица, се излива върху всички хора чрез любовта на Пресвятото Сърце Исусово.