Списък на параграфи

Има 3 параграфи в «Христос е, който преминава» чия материя е Истинност.

По време на литургията бе четен текст от Евангелието на свети Йоан за чудното изцеление на слепопородения. Мисля, че всички отново се развълнувахме от могъществото и милосърдието на Бог, Който не гледа равнодушно човешкото нещастие. Но сега бих искал да се спра на нещо друго – по-конкретно да обърнем внимание, че когато е проникнат от Божията любов, християнинът също не е равнодушен към участта на другите хора и знае да се отнася към всички с уважение; обаче щом тази любов отслабне, възниква опасността от фанатично и безмилостно навлизане в чуждото съкровено пространство.

И като минаваше – казва Светото евангелие – видя един човек, сляп по рождение”1. Исус минава. Често съм се възхищавал как просто се разказва за Божията милост. Исус минава, но веднага си дава сметка за страданието. Забележете обаче, от друга страна, колко по-различни са мислите на учениците. Те питат: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?”2.

Неверните преценки

Не бива да се учудваме, че мнозина – даже хора, които се смятат за християни – се държат по подобен начин. Те си представят най-напред нещо лошо; въобразяват си го без каквито и да са доказателства. И не само си го мислят, но и дръзват да обявят публично спорната си преценка.

Поведението на учениците би могло да се определи – меко казано – като повърхностно. В тогавашното общество както и в днешното – в това отношение нещата малко са се променили – има хора като фарисеите, за които това поведение е норма. Спомнете си как Исус Христос ги разобличава: „Защото дойде Йоан, който ни яде, ни пие, а казват: бяс има. Дойде Син Човеческий, Който яде и пие, а казват: ето човек многоядец и винопиец, приятел на митари и грешници”3.

Постоянни нападки срещу доброто име и очерняне на безупречното поведение – на такава язвителна и хаплива критика бе подложен Исус Христос. Няма нищо странно, че и сега някои използват същата тактика срещу онези, които искат да следват Учителя, съзнавайки своята напълно естествена окаяност и своите лични грешки, които са неизбежни – бих добавил – като се има предвид човешката слабост. Обаче наличието на тези слабости не бива да ни кара да оправдаваме греховете и престъпленията – назовавани със странно снизхождение сплетни - насочени срещу доброто име на когото и да било. Исус предупреждава, че щом са дали прякор на главата на семейството Велзевул, едва ли може да се очаква, че хората ще се държат добре с домашните му4. Но и разяснява, че „който пък каже: „безумнико” (на брата си), виновен ще бъде за геената огнена”5.

Откъде идва тази несправедлива преценка за другите? Изглежда някои носят постоянно очила, които изопачават образите. Те по начало не смятат, че е възможна почтеността или поне постоянният стремеж да се държиш добре. Тръгвайки от тази изкривена гледна точка, те съдят – както се казва - за другите по себе си. За тях и най-праведното действие е отражение – независимо от всичко – на едно изопачено поведение, което лицемерно се оприличава на човещина. „Когато видят ясно доброто – пише свети Григорий – те щателно търсят да открият да не би да има скрито и нещо лошо”6.

Трудно е такива хора, при които деформацията е станала почти втора природа, да бъдат убедени, че да се мислят хубави работи за ближния е по-човешко и отговаря повече на истината. Свети Августин дава следния съвет: „Опитайте се да придобиете добродетелите, които според вас липсват у вашите братя, и вече няма да забелязвате техните недостатъци, понеже вие няма да притежавате такива”7. За някои такова поведение е много наивно. А те са по-големите реалисти, те са по-разумните.

Въздигайки в норма за съдене своите предразсъдъци, те ще обидят всекиго, преди да са изслушали доводите му. След това сладкодумно в името на обективност ще предоставят може би на обидения възможност да се защити. А това противоречи на всякакъв вид морал и право – вместо те да дават доказателство за вменяемата вина, предоставят на невинния „привилегията” да доказва своята невинност.

Не би било честно, ако ви кажа, че предишните размисли са само в резултат на един бегъл преглед на трудове по право и морал. Не, те се основават на изпитаното на собствен гръб от немалко хора, на изживяното от мнозина, които често и в продължение на години са били мишена, върху която са се сипели сплетни, злословия и клевети. Божията благодат и тяхната природна незлобивост сториха така, че тези действия не оставиха и най-малката следа от огорчение в душите им. „Малко ми струва да бъда съден от вас”8 биха могли те да заявят заедно със свети Павел. Понякога, изказвайки се по-прозаично, биха добавили, че пет пари не дават за това. Такава е истината.

От друга страна обаче, не мога да отрека, че се опечалявам, мислейки за душата на този, който несправедливо напада чуждата репутация, тъй като оскърбителят погубва самия себе си. И страдам също за онези, които под ударите на необосновани и безотговорни обвинения не знаят де да се дянат; те са съсипани, не могат да повярват, че такова нещо може да се случи, струва им се, че сънуват кошмари.

Преди няколко дни в четивото от Стария завет по време на литургията чухме разказа за Сусана – чиста жена, лъжливо обвинена в изневяра от двама извратени старци. „Тогава застена Сусана и каза: „натясно съм отвред: ако сторя това, смърт за мене; ако ли не сторя, няма да избягна из ръцете ви”9. Колко пъти коварството на завистниците или интригантите поставя в подобно положение невинните създания! Предлага им се алтернативата или да обидят Господ, или да бъде честта им опетнена. Единственият благороден и достоен изход, ала едновременно и много болезнен, е да решат: „По-добре да не сторя това и да падна в ръцете ви, нежели да съгреша пред Господа”10.

Това не са въображаеми примери. Убеден съм, че който и да е човек или по-известна организация биха могли да увеличат броя им. В някои среди се е създало погрешното схващане, че публиката, народът - или както щете го наречете – има право да знае и волно да тълкува най-интимните подробности от живота на другите.

Позволете ми да кажа няколко думи относно това, което е свързано лично с мен. Повече от 30 години по хиляди начини съм казвал и писал, че Опус Деи не преследва никаква преходна или политическа цел; организацията единствено се стреми да разпространи сред хората от всички раси, от всички социални слоеве и от всички страни познаването и практикуването на спасителното учение на Христос, да съдейства за разрастването на Божията любов на земята – тоест за повече мир и повече справедливост между хората, синове на един Отец.

Това го разбраха хиляди, милиони хора по целия свят. Други - може да се каже по-малко, по някакви причини сякаш не го разбират. Ако и сърцето ми да е при първите, аз уважавам и обичам също така и другите, защото на всички достойнството следва да се зачита и почита и всички са призвани за славата на Божи деца.

Ала винаги съществува едно непримиримо малцинство, което - като не разбира какво аз и толкова други хора обичаме - чака да го обясним в съзвучие с неговия манталитет, чужд на свръхестественото, изключително политически и внимаващ единствено за баланса на интереси и влиянието на отделните кръгове. И ако не получи подобаващ отговор – неотговарящ на истината и нагласен по негов вкус, то продължава да мисли, че там има лъжи, тайни, зловещи планове.

Ще ви доверя, че такива случаи нито ме огорчават, нито ме притесняват. Щях да добавя, че дори се забавлявам, ако можех да забравя, че това деяние е оскърбление към ближния и грях, въпиющ пред Бог. Аз съм арагонец и като такъв даже човешка моя черта е да обичам искреността; инстинктивно чувствам отвращение към всичко, което предполага някакво прикриване. Винаги съм се старал да отговарям, казвайки истината, без надменност и самодоволство, макар и клеветниците да бяха зле възпитани, нахални, враждебно настроени, лишени и от най-малката следа на човечност.

Често съм се сещал за отговора, който дава слепият по рождение на фарисеите, питащи за кой ли път как е станало чудото: ”Казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?”16.

Бележки
1

Йоан. 9:1.

2

Йоан. 9:2.

3

Мат. 11:18-19.

4

Ср Мат. 10:25.

5

Мат. 5:22.

6

? Свети Григорий Велики. Moralia, 6, 22 (PL 75, 750).

Препратки към Светото писание
Бележки
7

Свети Августин. Enarrationes in psalmos, 30, 2, 7 (PL 36, 243).

8

1 Кор. 4:3.

9

Дан. 13:22.

10

Дан. 13:23.

Препратки към Светото писание
Бележки
16

Йоан. 9:27.

Препратки към Светото писание