Списък на параграфи

Истинност и справедливост

Практикуването на човешките добродетели изисква от нас постоянни усилия, понеже не е лесно дълго време да издържиш да си им верен с оглед на различните ситуации, които сякаш поставят под заплаха нашата сигурност. В това отношение е много показателен въпросът за казването на истината. Нима е истина, че вече е излязла от употреба? Нима окончателно е победило поведението на компромисите – да четкаме с голямата баданарка? Страхуваме се от истината. Затова прибягваме до една непочтена практика – да твърдим, че никой не живее и не казва истината, че всички прибягват до преструвките и лъжата.

За щастие това не е така. Има много хора – християни и не християни – готови да жертват честта и доброто си име за истината, които не се кривят постоянно, търсейки място под слънцето. Това са същите хора, които от любов към истинността са готови да се поправят, когато открият, че са се заблудили. Не се поправя онзи, който е започнал с лъжа, който е превърнал истината в гръмка дума, с която прикрива своите погрешни постъпки.

Да постъпваме почтено

Ако във всеки момент не си вадим от Евангелието поуки за всекидневния живот, значи не размишляваме достатъчно върху него. Много от вас са млади; други вече сте навлезли в зрелостта. Всички искате, искаме да принасяме добри плодове – иначе не бихме се събрали тук. Стараем се да вложим в поведението си духа на саможертва, желанието да убеждаваме с таланта, поверен ни от Бог, защото изпитваме свята ревност за спасението на душите. Но независимо от многото добра воля няма да е за пръв път някой да падне в капана на тази сбирщина от фарисеи и иродиани^[1], в която може би са намерили място и някои, които по един или друг начин би трябвало да бранят правата на Бог, понеже са християни. Ала напротив, те са се съюзили и забъркали с интересите на злите сили и коварно окръжават други братя във вярата, други слуги на самия Изкупител.

Бъдете благоразумни и действайте винаги простодушно – това е добродетел, толкова свойствена за едно добро Божие дете. Бъдете естествени във вашето слово и във вашите действия. Разглеждайте задълбочено проблемите, не бъдете повърхностни. Знайте, че ако наистина желаете да изпълнявате по свят и доблестен начин вашите задължения като християни, трябва да сте предварително готови да се сблъскате с недоволството на другите, а и на самите себе си.

^[1] Срв. Марк. 12:13.