Списък на параграфи

Подобно на всяко събитие от Неговия живот, така и тези скрити години на Исус не бива да разучаваме без да ни засягат лично, без да признаем тяхната същност – един повик на Господ да отхвърлим нашия егоизъм, да излезем от нашия комфорт. Господ знае нашата ограниченост, нашата себепривързаност и амбиции, знае колко ни е трудно да забравим за самите себе си и да се посветим на другите. Знае какво е да не срещнеш обич и да констатираш че тези, които твърдят че те следват, го правят само наполовина. Припомнете си тъжните епизоди, описани от евангелистите, в които виждаме апостолите да са все още изпълнени със земни амбиции и чисто човешки планове. Обаче Исус ги избрал, водил ги със Себе Си и им поверява мисията, която е получил от Отец.

Той ни призовава и нас и ни пита като Яков и Йоан: „Можете ли да пиете чашата - чашата на пълното отдаване в изпълнение на волята на Отец - която Аз ще пия?”⁹. „Можем”¹⁰ – отговарят Йоан и Яков. Вие и аз готови ли сме отговорно да изпълним изцяло волята на нашия Бог Отец? Отдали ли сме на Господ цялото си сърце или продължаваме да сме привързани към самите себе си, към своите интереси, своето удобство, своето самолюбие? Има ли нещо, което не отговаря на нашето състояние на християни и ни пречи да се пречистим? Сега ни се представя възможност да се поправим.

Първо, трябва да бъдем убедени, че самият Исус ни отправя тези въпроси. Той ги задава, а не аз. Аз не бих се осмелил дори да ги поставя на себе си. Но произнасям молитвата си на висок глас, а вие, всеки от нас в себе си изповядва пред Господ: Господи, аз нищо не струвам, колко пъти съм се проявявал като страхливец! Колко грешки съм правил – и при този случай, и при онзи, че и тук, и там... А можем също да добавим: и пак добре, че Ти ме подкрепяше с десницата Си, Господи, защото май съм способен на всякакви низости. Не ме пускай, не ме оставяй, дръж се с мен като с дете. Направи да бъда силен, смел и постоянен, бъди ми на помощ като на едно неопитно създание. Води ме за ръка, Господи, и стори Твоята майка да бъде също край мен и да ме закриля. И така ще можем, ще сме способни да Ти подражаваме.

Не е самонадеяно да заявим: Можем! Исус Христос ни сочи този божествен път и ни моли да тръгнем по него, понеже той го е направил да бъде достъпен за нашата слабост. Затова Той толкова понизи Себе Си. „По тази причина се снижи, приемайки образ на раб, този Господ, Който като Бог бе равен на Отец; обаче Той се снижи във величието и могъществото, ала не в добротата, нито в милосърдието”¹¹.

В добротата си Бог иска да направи лесен пътя ни. Нека не отхвърляме поканата на Исус, нека не му отговаряме с „Не”, нека не си правим оглушки за Неговия повик; защото нямаме извинения, нямаме причини да продължим да си мислим, че не можем. Той ни показа пътя със Своя пример. „Следователно горещо ви моля, братя мои, не позволявайте всуе да ви бъде представянето на един толкова ценен модел за подражание, а се уподобете на Него и се обновете в дълбочината на вашата душа”¹².

Изходи Иудея, правейки добрини. Какво правеше Исус Христос, та да излее толкова добрини - и то само добрини, откъдето и да минеше? Евангелията са ни представили друга биография на Исус, която ни дава отговора и се заключава в три латински думи: erat subditus illis¹⁶. Днес, когато цялата атмосфера е напрегната от непокорство, от роптаене, от разделения, трябва особено да ценим послушанието.

Аз съм голям привърженик на свободата и именно затова толкова много обичам послушанието – тази християнска добродетел. Трябва да се чувстваме като Божи синове и да живеем с намерението да изпълняваме волята на нашия Отец; да вършим нещата според желанието на Бог, защото така го искаме – това е свръхестественият мотив на нашето поведение.

Духът на Опус Деи, който се опитвам да практикувам и разпространявам вече повече от 35 години, ме накара да разбера и да заобичам личната свобода. Когато Бог, нашият Господ дава на хората Своята благодат, когато ги зове за специално призвание, Той сякаш им подава ръка – една бащинска ръка, пълна със сила, но преди всичко пълна с любов – понеже Той ни търси един по един, като Свои синове и дъщери, понеже познава нашите слабости. Господ чака да направим усилие да хванем ръката Му, ръката, който Той ни е подал. Бог иска от нас едно усилие, усилието което е доказателство за нашата свобода. А за да го направим, е необходимо да бъдем смирени, да се смятаме за малки деца и да обичаме благословеното послушание, с което откликваме на благословеното бащинство на Бог.

Уместно е да оставим Господ да влезе в живота ни. Да влезе в него с доверие, без да среща пречки или кривулици. Ние, хората, сме склонни да браним положението си, да се държим здраво за своя егоизъм. Винаги гледаме да бъдем царе, дори да бъде в царството на нашата окаяност. Мисля, че след тези разсъждения сте разбрали защо ни е необходимо да се обърнем към Исус – за да ни направи Той наистина свободни и като такива да можем да служим на Бог и на хората. Само в този дух ще разберем истината в думите на свети Павел: „Но сега,когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен. Защото платата, що дава грехът, е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Исуса, нашия Господ”¹⁷.

И тъй, нека бъдем бдителни, защото нашето влечение към егоизма не умира, а изкушението може да се вмъкне в нас по много начини. Бог изисква в нашето послушание да се опираме на вярата, тъй като Неговата воля не се представя с трясък. Понякога Господ нашепва желанието Си дълбоко в съзнанието ни и е нужно да слушаме много внимателно, за да различим този глас и да му бъдем верни.

Много често ни говори чрез други хора. Обаче понякога се случва, че недостатъците на тези хора и разсъждения от типа дали са добре информирани или запознати с всички страни на проблема сякаш ни приканват да не се вслушваме в гласа.

Всичко това може да има божествено значение, защото Бог не ни налага сляпо подчинение, а разумно послушание и така осъзнаваме отговорността да помагаме на другите с възможностите на нашия разум. Ала нека бъдем честни към себе си - нека при всеки случай се замисляме дали ни води любовта към истината или егоизмът и привързаността към собственото мнение. Когато нашите виждания ни отдалечават от другите, когато ни карат да скъсаме общението, единството с нашите братя, това е ясен знак, че не действаме според Божия дух.

И да не забравяме, повтарям: няма послушание без смирение. Нека отново се вгледаме в примера на Христос. Исус е послушен, слуша Йосиф и Мария. Бог дойде на земята, за да бъде послушен – за да слуша създанията. А това са две съвършени създания: Дева Мария, нашата майка, над нея е само Бог; и целомъдрения и достоен мъж Йосиф. Но все пак създания. А Исус, Който е Бог, им се подчинява. Трябва да обичаме Бог, та по този начин да обичаме Неговата воля и с готовност да откликваме на призивите, които ни отправя посредством всекидневните ни задължения: в професията, в работата, в семейството, в социалните контакти, в нашата скръб или в скръбта на другите, в приятелството, в стремежа да направим това, което е добро и правилно.

Да мислим върху смъртта на Христос е равносилно на покана да посрещнем съвсем искренно нашия всекидневен ангажимент, да вземем насериозно вярата, която изповядваме. Следователно Страстната седмица не може да бъде някакъв свещен отрязък в скоби , вметнат в контекста на живот, движен единствено от земни интереси. Не, тя трябва да бъде възможност да се потопим в дълбочината на Божията любов и така да успеем с думи и с пример да я разкрием пред хората.

Но Господ поставя условия. Едно от тях е записал свети Лука и не можем да го премълчим: „Ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик”¹¹. Това са сурови слова. Разбира се, на испански нито мразя, нито ненавиждам изразяват добре оригиналната мисъл на Исус. При всички положения обаче думите на Господ са твърде силни. Те не могат да се сведат даже до едно „по-малко обичай”, както понякога се обяснява, за да се смекчи казаното. Страшно е това остро изказване, не защото съдържа в себе си отрицателно или безмилостно отношение – Исус, Който го казва, е Същият, Който заповядва да обичаме ближния като себе си и Който отдава живота Си за хората. Тези Негови думи означават единствено, че в отношенията с Бог нямат място половинчатите решения. Думите на Христос биха могли да се предадат като „да обичаме повече, да обичаме по-добре”, а не да обичаме с егоистична и краткотрайна любов . Ние трябва да обичаме с Божията любов.

За това става дума. Нека обърнем внимание на последното от изискванията на Исус – човек да намрази самия си живот. Господ иска нашия живот. Ако сме самодоволни, ако гледаме само собственото си удобство, ако се смятаме за център на съществуването на другите, та и на целия свят, значи нямаме право да се наричаме християни, нямаме право да се мислим за Христови последователи. Нужно е цялостно отдаване – с дела и истина, а не само с думи¹². Божията любов ни приканва да носим решително своя кръст, усещайки и върху себе си товара на цялото човечество и осъществявайки – всеки според работата и мястото си в обществото - ясните и пълни с любов предначертания на Божията воля. В откъса, който коментираме, Исус продължава: „и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик”¹³.

Нека приемем без страх Божията воля; нека без колебания обявим решението си да градим живота си съгласно учението и изискванията на нашата вяра. Неизбежни са борбата, страданията и болката, но ако действително вярваме, никога няма да си помислим, че сме нещастни. Въпреки скърбите и дори клеветите ще бъдем щастливи и то с едно щастие, което ще ни вдъхновява така да обичаме другите, че да ги приобщим към нашата свръхестествена радост.

За нас не е тайна, че предстои още много работа. Веднъж, може би виждайки поклащащите се вече налети житни класове, Исус казва на учениците Си: „Жетвата е голяма а работниците малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“²⁴. Както тогава, така и сега няма работници, които искат да понесат „теготата на деня и жегата“²⁵. А ако ние, които работим, не сме предани, ще се сбъдне написаното от пророк Иоил: „Опустошено е полето, тъгува земята, защото е изтребено житото; изсъхна гроздов сок; повяхна маслина. Червете се от срам, земеделци, ридайте, лозари, за пшеницата и ечемика, защото жътвата по нивите загина“²⁶.

Няма реколта, когато човек не е подготвен отзивчиво да приеме една постоянна работа, която може да се окаже дълга и изморителна: да обработва земята, да я засява, да се грижи за нивите, да жъне и вършее... Царството Божие се изгражда в историята, във времето. Господ е поверил на всички ни тази задача. Никой не може да си мисли, че е освободен от нея. Днес, като съзерцаваме и обожаваме Христос в Евхаристията, нека си дадем сметка, че още не е ударил часът за почивка, че работният ден продължава...

В книга „Притчи Соломонови“ четем: „Който работи земята си, ще се насища с хляб“²⁷. Да се опитаме да го изтълкуваме духовно: този, който не обработва Божията нива, който не е верен на възложената му от Бог мисия да се посвети на другите, като им помага да познаят Христос, трудно ще разбере значението на Евхаристичния хляб. Никой не оценява нещо, което не му струва нищо. За да се цени и обича светата Евхаристия, е необходимо да се извърви пътят на Исус: да бъдем зърно, да умрем за себе си, да се възродим пълни с живот и да дадем богат плод – сто към едно²⁸.

А този път се описва съвсем кратко: да обичаме. Да обичаме – значи да имаме голямо сърце, да усещаме безпокойствата на околните, да умеем да разбираме и да прощаваме, заедно с Исус Христос да се жертваме за всички души. Ако обичаме със сърцето на Христос, ще се научим да служим на другите и ще защищаваме истината твърдо и с любов. А за да обичаме така, е необходимо всеки да изтръгне от своя живот всичко, което пречи на Христос да живее в него: привързаността към спокойствието, изкушенията на егоизма, склонността за самоизтъкване. Само при положение, че възпроизвеждаме у себе си живота на Христос, ще можем да го предадем на другите; само при положение, че умираме подобно на житното зърно, ще можем да действаме в недрата на земята, да я преобразяваме отвътре, да я правим плодородна.

Наставница на апостоли

Ала не мислете само за себе си. Отворете широко сърцето си, та да обхване цялото човечество. Помислете първо за околните – родители, братя, приятели, колеги, и помислете какво можете да направите, за да задълбочите тяхната дружба с нашия Господ. Ако това са честни и порядъчни хора, способни да се доближат повече до Бог, препоръчайте ги по специален начин на покровителството на Света Богородица. Помолете се също така и за душите, които не познавате, тъй като всички хора сме пътници към небето.

Бъдете предани и великодушни. Ние сме членове на едно тяло, на Мистичното тяло на Христос, на святата Църква, към която са призвани мнозина, търсещи с чисто сърце истината. И затова имаме изричното задължение да показваме на другите естеството и дълбочината на Христовата любов. Християнинът не може да бъде егоист. Стане ли такъв, би изменил на собственото си призвание. Не е Христово поведението на онези, които се задоволяват да пазят душата си в мир – но това е лъжлив мир, щом нямат ангажимент към добруването на другите. При положение че сме приели какво е истинското значение на човешкия живот – а то ни е открито от вярата – е немислимо да останем спокойни и да си въобразяваме, че нашето поведение е добро, щом не полагаме ефективни и конкретни усилия да приближим другите до Бог.

В апостолското служение има една спънка – погрешната представа за уважение, страха да засегнем духовни теми, понеже се притесняваме, че такъв разговор няма да се хареса на определени кръгове, тъй като съществува рискът да нараним нечия чувствителност. Колко пъти подобни разсъждения прикриват нашия егоизъм! Защото не става дума да нараним някого, а точно обратното – да служим. Макар да сме самите ние недостойни, Божията благодат ни превръща в инструменти, способни да бъдат полезни на другите, като им съобщават Благата вест, че Бог „иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината“²⁰.

Редно ли е така да се намесваме в живота на другите? Даже е необходимо. Христос влезе в живота ни, без да иска разрешение. Така направи и с първите ученици : „А като вървеше покрай Галилейското море, видя Симона и брата му Андрея да хвърлят мрежа в морето, понеже бяха рибари. И рече им Исус: вървете след Мене, и Аз ще ви направя да бъдете ловци на човеци“²¹. Всеки запазва свободата си, измамната свобода да отговори с „Не“ на Бог – подобно на твърде богатия младеж²², за когото ни говори свети Лука. Обаче Господ и ние – като послушни изпълнители на Неговото „идете и поучавайте“²³ – имаме правото и задължението да говорим за Бог, за тази толкова важна за хората тема, понеже жаждата за Бог е най-същностното, което избликва от човешкото сърце.

Света Марийо, Царице на апостолите, на всички, които копнеят да покажат на другите любовта на твоя Син, ти, която добре познаваш нашата окаяност, моли Бог да ни прости за лошия живот: че вместо огън, от нас излиза пепел; че светлината ни не осветява; че солта ни е станала блудкава. Майко Божия, ти, която добиваш всичко, за което се молиш, дай ни заедно с прошката и силата да живеем истински с надежда и любов, та да можем да носим на другите Христовата вяра.