Списък на параграфи

Когато му казаха да се ангажира лично, той започна да разсъждава така: „Ако…, бих постъпил така…, а ако…, бих постъпил иначе…“. Отговориха му: „Тук не се пазарим с Бога. Божият Закон — Неговият повик — или се прие ма, или се отхвърля, така, както е. Нужно е да се решиш: напред, без никакво опасение и с много смелост, или си върви!“.

„Който не е с Мен е против Мен.“

От липсата на всеотдайност до унинието има само една крачка.

За да не го подражаваш, преписвам от едно писмо следния пример на малодушие: „Разбира се, много съм благодарен, че ме споменавате в молитвите си, защото имам голяма нужда от тях. Но ще Ви бъда също така признателен, ако молейки Бога да ме направи „апостол“, не настоявате много Той да изиска от мен да Му даря свободата си“.

Онзи твой познат — много интелигентна, заможна, порядъчна личност — казваше: „Да спазваме Закона, но с мярка, без прекалености, само в рамките на нашите възможности“. И прибавяше: „Да вършиш грях? Не! Но не и да се отдадеш изцяло (на Бога)“.

Действително предизвикват съжаление тези клети хора — пресметливи и неспособни да се пожертват, да се посветят на един благороден идеал.

Когато твоят егоизъм те откъсва от общия стремеж за подобряване на здравото и свято благополучие на хората, когато ставаш пресметлив и не се трогваш от материалната и морална нищета на твоя ближен, принуждаваш ме да ти кажа в очите нещо много силно, за да те накарам да отреагираш: ако не изпитваш благословеното братско чувство към хората — твои събратя, и живееш встрани от голямото християнско семейство, ти си едно бедно сираче.

Демонстрира голям ентусиазъм и разбиране. Но когато вижда, че се отнася за него, че точно той трябва да съдейства и то сериозно, тогава подло се оттегля.

Напомня ми за онези, които в моменти на голяма опасност крещяха с фалшива дързост: „Война! Война!“, но не искаха нито да дадат средства, нито да защитят родината си като доброволци.

Чувстваш се самотен, оплакваш се, всичко те безпокои. — Това е защото твоят егоизъм те изолира от твоите събратя и защото не се доближаваш до Бога.

Ти спазваш един сериозен план в живота: ставаш рано, молиш се, приемаш често Светите Тайнствата, работиш или учиш много, въздържаш се, умъртвяваш плътските си страсти, но забелязваш, че нещо ти липсва!

В твоя разговор с Бога размишлявай върху това, че в борбата да достигнеш светостта, т.е. съвършенството в братската любов, ти трябва да преразгледаш своята любов към Бога и чрез Него — към останалите. Тогава сигурно ще откриеш скрити в душата ти, големи недостатъци, срещу които дори не си опитал да се бориш. Ти не си добър син, добър брат, добър приятел, добър колега и понеже обичаш безредно твоята „святост“ — си завистлив.

Правиш саможертви в много лични „работи“ и затова си прилепен към твоето „аз“, към твоята личност и в края на краищата не живееш нито за Христос, нито за другите, а само за себе си.

Ти нямаш дори капка свръхестествен поглед и виждаш в другите само хора с по-добро или по-лошо обществено положение. За душите нито си спомняш, нито правиш нещо. Затова ти липсва великодушие и живееш твърде далеч от Бога с твоята фалшива набожност, макар и да се молиш много.

Божественият Учител съвсем ясно казва: „Идете далеч от Мен, проклети, във вечния огън, защото бях гладен…, бях жаден…, затворник бях… и не ми помогнахте“.

Не е възможно едновременно да обичаш Бога съвършено и да бъдеш ръководен от егоизма — или от безразличието — в отношенията си с ближния.

Твоята братска любов трябва да бъде приспособена, съобразена с нуждите на останалите…, а не с твоите.