Списък на параграфи

Има 3 параграфи в «Приятели на Бог» чия материя е Кръст.

Но не забравяйте, че да бъдем с Христос означава, без възможност за съмнение, да се натъкваме на Неговия кръст. Ако се себеотдаваме в Божиите ръце, често Той позволява да вкусваме болката, самотата, препятствията, клеветите, злословието, осмиването отвътре и отвън: защото иска да ни уподоби по Свой образ и подобие и позволява дори да ни наричат луди и да ни вземат за глупави.

Това е моментът да обичаме пасивното умъртвяване на плътските страсти, което идва — скрито или безочливо и нахално — когато не го очакваме. Не липсват тези, които нараняват овците с камъните, които би трябвало да се хвърлят срещу вълците: и който следва Христос изпитва в плътта си, че онези, които би трябвало да го обичат, се държат с него по начин, който върви от недоверието до враждебността, от подозрението до омразата. Гледат го с недоверие като лъжец, защото не вярват, че може да има лични взаимоотношения с Бог, че може да има духовен живот; а пък с атеиста или с безразличния, обикновено нахални и арогантни, се изпълват с благост и с разбиране. Господ може да позволи също Неговият ученик да се види атакуван с оръжието на личните оскърбления, което не прави никога чест на този, който го хваща; той бива удрян, употребявайки клишета, тенденциозен и престъпен плод на масирана и лъжлива пропаганда: защото не е за всички да бъдат надарени с добър вкус и с мярка.

Онези, които поддържат една несигурна теология и отхлабен морал, без спирачки, онези, които използват по каприз съмнителен церемониал, с дисциплина като за хипита и безотговорни методи на управление, не е странно, че насърчават завист, подозрения, фалшиви разобличения, обиди, малтретирания, унижения, злословия и потисничества от всякакъв род срещу тези, които говорят само за Исус Христос.

По този начин Исус извайва душите на онези, които са Негови, без да пренебрегва да им дава вътрешни ведрост и радост, защото тези разбират много добре, че със сто лъжи, взети заедно, бесовете не са способни да направят дори само една истина: и бележи техния живот убеждението, че ще се почувстват удобно, само когат решат да не им е удобно.

Святият кръст

Желание за обожание, тревога за обезщетяване в сладък покой и в страданието. Ще стане живот от вашия живот Исусовото твърдение: „Който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“. И Господ се показва все по-взискателен, иска от нас обезщетяване и покаяние, дотам, че ни подтиква да изпитаме пламенния копнеж да искаме да живеем за Бог, приковани на кръста заедно с Христос. Но „това съкровище ние носим в глинени съдове“, чупливи и краткотрайни, „та преизобилната сила да се отдава Богу, а не нам“.

„Отвред сме наскърбявани, но не стеснявани; в затруднение сме, но се не отчайваме“ или не сме лишени от ресурси; „гонени биваме, но не изоставяни, повалени биваме, но не загиваме. Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Исуса“.

Да си представим дори, че Господ не ни слуша, че се мамим, че се чува само монологът на нашия глас. Намираме се сякаш без опора на земята и изоставени от Небето. Обаче нашият ужас от греха, дори малък, е истински и конкретен. С упорството на хананейката коленичим смирено като нея, която Му се поклонила, умолявайки: „Господи, помогни ми!“. Тогава ще изчезне мракът, победен от светлината на Любовта.

Това е моментът да извикаме: спомни си за обещанията, които ми даде, с които ми даде надежда; това е утехата в моето нищожество, която изпълва моя живот на твърдост. Господ иска да разчитаме на Него, във всичко: виждаме ясно, че без Него нищо не можем и че с Него можем всичко. Укрепва нашата решимост да вървим винаги в Неговото присъствие.

С Божията яснота в разума, който макар че ни изглежда бездеен, ни изглежда несъмнено, че ако Създателят се грижи за всички — дори за Своите врагове — колко повече ще се грижи за приятелите! Убеждаваме се, че няма зло, нито препятствие, които да не идват за добро: така укрепват по-нататък в духа ни радостта и мирът, които никой човешки мотив няма да може никога да изтръгне от нас, защото тези „посещения“ ни оставят винаги нещо Негово, нещо божествено. Ще възхваляваме Господ, Бог наш, Който извърши в нас възхитителни дела, и ще разберем, че сме били създадени със способността да притежаваме безкрайно съкровище.