Списък на параграфи

Има душѝ, които сякаш се стремят да си изнамират страдания, изтезавайки се чрез въображението.

После, когато ги застигнат мъките и истинските противоречия, не могат да стоят, както св. Дева Мария, в подножието на Кръста, с поглед, съсредоточен в нейния Син.

Жертва, жертва! Вярно е, че да следваш Исус Христос — това го каза Той самият — означава да понесеш Кръста. Но не ми е приятно да слушам душите, обичащи Господа, да говорят толкова за кръстове и лишения. Защото, когато е налице любовта, жертвата е желана — дори и да коства много — и кръстът се превръща в Светия Кръст.

Душата, която умее да обича и да се отдава по този начин, се изпълва с радост и мир. Тогава защо да настояваме за „жертва“, като че ли търсим утеха, ако Христовият кръст — който е твоят живот — те прави щастлив?

Колко нерви и истерии биха се избегнали, ако — съгласно християнското учение — се научим наистина да живеем като християни: обичайки Бога и приемайки несполуките като един благослов, получен от Неговата ръка!

Не отминавай чуждата мъка с безразличие. Този човек — роднина, приятел, колега…, този непознат — е твой брат.

Спомни си Евангелския разказ, който толкова пъти си чел с болка: дори и близките на Исус не вярваха в Него. Постъпвай така, че тази сцена да не се повтаря.

Представи си, че на земята не съществува нищо друго освен теб и Бог.

Така ще понасяш по-леко мъките и униженията… И накрая ще извършиш нещата, които Бог желае и то както Той ги желае.

Онзи болен човек, изпълнен с усърдие за спасението на душите, казваше: „Понякога тялото малко протестира, оплаква се. Аз обаче, се старая да превърна и тези „жалби“ в усмивки, защото се оказват много резултатни“.

Той страдаше от една неизлечима болест, която ограничаваше неговата дейност. И въпреки това, ме уверяваше с радост: „Болестта се отнася добре с мен, обичам я все повече. Ако ми бяха дали възможност да избирам, стотици пъти бих желал да се родя така!“.

Исус стигна до Кръста след като се бе подготвял години — през целия Свой Живот!

Ако Неговите ученици, действително искат да Му подражават, трябва да преобразят съществуването си в съизкупление от Любов чрез едно активно и пасивно себеотрицание.

Кръстът е навсякъде и идва, когато е най-малко очакван. — Но не забравяй, че обикновено началото на Кръста и началото на неговото въздействие вървят ръка за ръка.

Христос — Вечният Свещеник — винаги благославя с Кръста.

„Cor Mariae perdolentis, miserere nobis!“ — „Прискърбно Сърце Мариино, смили се над нас!“ Призовавай св. Дева Мария смело и с твърдото решение да се присъединиш към нейното страдание, за да обезщетиш Бог за твоите грехове и за греховете, извършени от хората през всички времена.

Помоли я също — за всяка една душа — това нейно страдание да увеличи у нас отвращението от греха и да се научим да обичаме, като начин за изкупване, физическите или морални страдания от ежедневието.