Солта на умъртвлението

За да се освети, обикновеният християнин – който не е монах, който не се е оттеглил от света, тъй като светът е мястото на неговата среща с Христос – няма нужда от специална дреха, нито от отличителни знаци. Неговите знаци са вътре в самия него – постоянното присъствие на Бог и духът на умъртвление. А реално това е едно нещо, защото умъртвлението не е нещо друго освен молитвата на сетивата.

Християнското призвание е призвание за саможертва, за покаяние, за изкупление. Трябва да даваме удовлетворение за своите грехове – Колко ли пъти сме отвръщали лице, за да не гледаме Бог!– и за всички грехове на хората. Трябва отблизо да следваме стъпките на Христос: ние винаги носим в телата си умъртвлението, саможертвата на Христос, Неговата унизеност на кръста, „та и животът Исусов да се открие в тялото ни”⁴⁴. Нашият път е пожертвувателността; в това самоотричане ще открием радостта и мира.

Нека да не гледаме на света с тъжен поглед. Може би несъзнателно някои биографи на светци не правят добра услуга на вероучението, когато се стараят на всяка цена да намерят необикновени неща у Божиите раби, тръгвайки чак от бебешкия им плач. И пишат, че някои от тях не са плакали като бебета, не са сучели в петъците, за да се умъртвляват... Ти и аз сме се родили с плач – както си е по закон Божи, и сме сучели от майчината гръд, без да ни е грижа дали са Велики пости или обикновени пости...

Сега, с Божията помощ, ние се научихме да откриваме място и време за истинско покаяние и в тези моменти си поставяме за цел да подобрим живота си. Това е пътят да отворим душата си за благодатта и за вдъхновенията на Свети Дух. И с тази благодат – казвам ви отново – идват радостта, мирът и постоянството в добрите дела⁴⁵.

Умъртвлението е солта на нашия живот. А най-доброто умъртвление е това, което преборва - дори в дребните подробности и то през целия ден – похотта на плътта, похотта на очите и житейската гордост. Това са умъртвления, които не умъртвляват другите, а нас ни правят по-внимателни, по-чувствителни, по-отворени към всички. Ти не си се умъртвил, ако си обидчив, ако се подчиняваш на егоизма си, ако се налагаш на другите, ако не умееш да се отказваш от ненужното, а понякога и от необходимото; ако силно тъгуваш, когато нещата не се нареждат, както си ги бил замислил. Точно обратното – ти си умъртвлен, ако знаеш как „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои”⁴⁶.