Апостолите – обикновени хора

Въодушевява ме, когато чета в Евангелието подробно описаната картина на призоваването на първите дванадесет апостоли. Нека спокойно поразмислим върху нея, молейки тези свети Господни свидетели да ни помагат да следваме Христос, както те го правеха.

Първите апостоли – към които изпитвам голямо преклонение и любов – според нашите човешки критерии не са били нищо особено. Що се отнася до социално положение, с изключение на Матей, който сигурно добре е припечелвал, но остави всичко, когато Исус го помоли, останалите бяха рибари – живееха ден за ден, трудейки се по цяла нощ, за да изкарват прехраната си.

Ала социалното им положение не е най-важното. Те бяха необразовани хора, не бяха и много умни – поне що се отнася до свръхестествените неща. Невинаги схващаха дори най-простите примери и сравнения и се обръщаха към Учителя: „разтълкувай ни притчата”⁴. Когато Исус образно им говори за кваса на фарисеите, те си мислят, че ги укорява, задето не са купили хляб⁵.

Макар и бедни и невежи, те не са нито простодушни, нито лишени от високомерие. Даже в своята ограниченост те са амбициозни. Често спорят кой ще е по-горен, когато – както те си мислят – Христос ще установи окончателно на земята Израилското царство. Спорят разгорещено и във върховния момент на Тайната вечеря, когато Исус се готви да даде живота си за човечеството⁶.

И вярата им е малко. Самият Исус Христос Го казва⁷. Те виждат как Той възкресява умрели, лекува всякакви болести, умножава хляба и рибите, укротява бури и гони бесове. Единствен свети Петър – избран за глава на апостолите, успява без замисляне да отговори: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог”⁸. Ала това е вяра, която той тълкува по свой си начин. Затова си позволява да възразява на Исус Христос и да Му казва да не се предава за изкупление на хората. И Исус е принуден да му отговори: „Махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! Защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко”⁹. „Петър разсъждаваше по човешки, пояснява свети Йоан Златоуст, и заключаваше, че всичко това – страданията и смъртта - е нещо срамно и злепоставящо Христос. И затова Исус го укорява и му казва: не, страданието не е за Мен нещо недостойно; ти така съдиш, понеже разсъждаваш по човешки, по плът”¹⁰.

Но може би онези маловерци се отличаваха с любовта си към Христос? Несъмнено Го обичаха, поне на думи. Понякога се оставяха да бъдат увлечени от ентусиазма: „да идем и ние да умрем с Него”¹¹. Но в часа на истината ще се разбягат всички без Йоан, който наистина обичаше на дело. Само този младеж – най-младият от апостолите, остава край Кръста. Останалите не изпитват любов, „силна като смърт”¹².

Такива бяха учениците, избрани от Господ, такива ги призова Христос. Такива бяха, преди да се изпълнят със Свети Дух и да се превърнат в стълбове¹³ на Църквата.

Това са обикновени хора, всеки със своите недостатъци и слабости, които повече приказват, отколкото действат. Въпреки това Исус ги избира, за да направи от тях „ловци на човеци”¹⁴, съизкупители и разпоредители на Божията благодат.