Научете се да чувате децата си, отделяйте им от вашето време, покажете, че им имате доверие – вярвайте им, макар и да ви лъжат понякога. Не се плашете от тяхното непослушание – и вие на тяхната възраст сте били повече или по-малко непослушни. Досещайте се за желанията им, още преди да са ви ги казали. И се молете за тях. И те ще се обръщат към вас, към родителите си, без притеснение – това е сигурно, ако наистина действате по такъв християнски начин – вместо да търсят отговори на своето нормално любопитство от лошо възпитани и брутални приятелчета. На вашето доверие, на вашето приятелско отношение към децата ви ще бъде отговорено с тяхната откровеност - а това представлява всъщност семейният мир, християнският живот, въпреки че няма да липсват и незначителни кавги и неразбирателства.

„Как да опиша – се пита един раннохристиянски автор – щастието на тази венчаваща се двойка, която Църквата съединява, съвместното отдаване утвърждава, благословията подпечатва, ангелите тържествено известяват, а Бог Отец приема като едно съвсем сериозно дело?... Двамата съпрузи са като братя, раби един на друг, без да има никакво разединение помежду им – нито в плътта, нито в духа. Защото наистина са двама в една плът, а където е една само плът, следва да има един само дух... Като гледа такива семейни двойки, Христос се радва и им праща Своя мир; където са двама, там е и Той, а където е Той, не може да съществува нищо лошо”.¹⁰