Рождество Христово е.. Припомняме си различните случки и обстоятелства около раждането на Сина Божи и погледът ни се спира във Витлеемската пещера и върху домашното Му огнище в Назарет. Мария, Йосиф и Младенеца Исус по особен начин заемат централно място в нашето сърце. Какво ни говори, на какво ни учи животът – едновременно обикновен и чуден – на това Свято семейство?

Между множеството съждения ,които бихме могли да направим аз искам да се спра по-специално на едно Раждането на Исус бележи – както е изтъкнато в Писанията – началото на изпълването на времената¹. Това е моментът, избран от Бог да прояви изцяло любовта Си към хората, като отдаде Единородния Си Син. Тази Божия воля се изпълнява при най-нормалните и обичайните обстоятелства: една жена, която ражда, едно семейство, един дом. Божието всемогъщество, Божието величие се разкриват чрез човешкото, свързват се с човешкото. От този момент ние, християните, знаем, че с благодатта на Господ можем и трябва да освещаваме всички достойни дела в своя живот. Няма житейска ситуация – колкото и да изглежда маловажна и банална - която да не може да бъде удобен случай за среща с Христос и крачка по пътя ни към Небесното царство.

Затова не е чудно, че Църквата се радва и празнува, гледайки скромния дом на Исус, Мария и Йосиф. „Хубаво е – се казва в утринната молитва на този празник – да си припомняме малката къща в Назарет и скромния живот, воден там, да възпяваме с песни смирената простота, която заобикаля Исус и Неговия скрит живот. Там Той като дете изучи занаята на Йосиф; там израсна и помагаше на баща Си в дърводелството. Близо до Него седеше нежната Му майка; близо до Йосиф живееше неговата любима съпруга, щастлива, че може да му помогне и да се грижи за него.”

Когато си мисля за християнските домове, обичам да си ги представям светли и радостни – подобни на този на Светото семейство. Рождественското послание звучи с пълна сила: „Слава във висините Богу и на земята мир между човеците...”² „Имир Божи да цари в сърцата ви”³ – пише апостол Павел. Този мир, който идва от съзнанието, че сме обичани от нашия Бог Отец, че сме единени с Христос, че сме закриляни от Дева Мария и свети Йосиф. Това е силната светлина, която осветлява нашия живот и ни подбужда храбро да продължаваме напред независимо от трудностите и личната ни окаяност. Всеки християнски дом би трябвало да бъде пристанище на спокойствие, където въпреки дребните всекидневни разногласия се усеща една силна и искрена любов, един дълбок покой – плод на истински живяната вяра.