Святост на човешката любов

Благородната и чиста любов на съпрузите е нещо свято, което аз – като свещеник – благославям с две ръце. Често християнските тълкуватели са виждали в присъствието на Исус Христос на сватбата в Кана едно потвърждение на божественото значение на брака: „нашият Спасител присъства на сватбата – пише свети Кирил Александрийски – за да освети източника на човешкия живот”⁵.

Бракът е тайнство, което прави от две тела една само плът. Както го определя категорично богословието, негова материя е тялото на встъпващите в брак (всяко тайнство има своя форма и материя,б.ред). Господ освещава и благославя любовта на съпруга към съпругата и на съпругата към съпруга и утвърждава не само сливането на душите им, но и на телата им. Никой християнин – било призван, било непризван към семейния живот, не може да го подценява.

Създателят ни е дал ум – нещо като искрица от Божия разум, който ни позволява със свободната воля - също дар от Бог, да трупаме знания и да обичаме. Също Той е вложил в нашето тяло способността да ражда, което е един вид участие в Неговата творческа мощ. Бог пожела да си служи със съпружеската любов, за да се появяват нови хора на света и за да увеличи тялото на Своята църква. Полът не е срамна даденост, а дар Божи, служещ пристойно на живота, любовта и плодовитостта.

Това е контекстът, фона в който се ситуира християнското учение по въпроса на сексуалността. Нашата вяра зачита всичко красиво, щедро и истински човешко, което съществува на земята. Тя ни учи, че правило в нашия живот не бива да бъде егоистичното търсене на удоволствие, тъй като само себеотричането и жертвите водят до истинската любов. Бог ни обича и ни приканва да Го обичаме и да обичаме останалите така истинно и действено, както Той ни обича. „Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази”⁶ – това е написал свети Матей в своето Евангелие, една фраза, която изглежда парадоксална.

Хората, които са загрижени само за себе си, които търсят преди всичко личното си задоволяване, поставят на карта вечното си спасение, а и сега са постоянно неспокойни и нещастни. Единствено този, който забравя за себе си и се посвещава на Бог и на другите хора – по същия начин и в брака – може да бъде честит на земята, да изпита едно щастие, което е подготовка и предвкусване на Небето.

По време на нашия земен път болката е пробният камък на любовта. Ако разглеждаме нещата образно, бихме могли да кажем, че в брака има лицева и опакова страна. От една страна са радостта да знаеш, че си обичан, радостта да създадеш и да укрепваш едно домашно огнище, съпружеската любов, щастието да виждаш как растат децата. От друга страна са горестите и неприятностите, летежът на времето, което изтощава телата и заплашва да изостри характерите, привидната монотонност на дните - на пръв поглед винаги едни и същи.

Този, който си мисли, че любовта и щастието ще изчезнат, щом се сблъскат с тези трудности, няма никаква представа за брака и човешката обич. Именно при тези обстоятелства, когато чувствата, вълнуващи тези човешки създания, изявяват истинското си естество, себеотдаването и нежността се вкореняват и се проявяват като истинска и дълбока любов, „силна като смърт”⁷.