Списък на параграфи

Рождество Христово е.. Припомняме си различните случки и обстоятелства около раждането на Сина Божи и погледът ни се спира във Витлеемската пещера и върху домашното Му огнище в Назарет. Мария, Йосиф и Младенеца Исус по особен начин заемат централно място в нашето сърце. Какво ни говори, на какво ни учи животът – едновременно обикновен и чуден – на това Свято семейство?

Между множеството съждения ,които бихме могли да направим аз искам да се спра по-специално на едно Раждането на Исус бележи – както е изтъкнато в Писанията – началото на изпълването на времената¹. Това е моментът, избран от Бог да прояви изцяло любовта Си към хората, като отдаде Единородния Си Син. Тази Божия воля се изпълнява при най-нормалните и обичайните обстоятелства: една жена, която ражда, едно семейство, един дом. Божието всемогъщество, Божието величие се разкриват чрез човешкото, свързват се с човешкото. От този момент ние, християните, знаем, че с благодатта на Господ можем и трябва да освещаваме всички достойни дела в своя живот. Няма житейска ситуация – колкото и да изглежда маловажна и банална - която да не може да бъде удобен случай за среща с Христос и крачка по пътя ни към Небесното царство.

Затова не е чудно, че Църквата се радва и празнува, гледайки скромния дом на Исус, Мария и Йосиф. „Хубаво е – се казва в утринната молитва на този празник – да си припомняме малката къща в Назарет и скромния живот, воден там, да възпяваме с песни смирената простота, която заобикаля Исус и Неговия скрит живот. Там Той като дете изучи занаята на Йосиф; там израсна и помагаше на баща Си в дърводелството. Близо до Него седеше нежната Му майка; близо до Йосиф живееше неговата любима съпруга, щастлива, че може да му помогне и да се грижи за него.”

Когато си мисля за християнските домове, обичам да си ги представям светли и радостни – подобни на този на Светото семейство. Рождественското послание звучи с пълна сила: „Слава във висините Богу и на земята мир между човеците...”² „Имир Божи да цари в сърцата ви”³ – пише апостол Павел. Този мир, който идва от съзнанието, че сме обичани от нашия Бог Отец, че сме единени с Христос, че сме закриляни от Дева Мария и свети Йосиф. Това е силната светлина, която осветлява нашия живот и ни подбужда храбро да продължаваме напред независимо от трудностите и личната ни окаяност. Всеки християнски дом би трябвало да бъде пристанище на спокойствие, където въпреки дребните всекидневни разногласия се усеща една силна и искрена любов, един дълбок покой – плод на истински живяната вяра.

Дева Мария, Stella Orientis³⁴

Ще завърша с думи от днешното Евангелие: „И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария”. Света Богородица не се отделя от сина си. Влъхвите не са посрещнати от цар, възкачен на своя трон, а от едно Дете в обятията на майка Си. Нека помолим Божията майка, която е и наша майка, да ни приготви пътя, водещ към пълнотата на любовта: Cor Mariae dulcissimum, iter para tutum! Пресладко сърце Мариино, приготви ни надеждния път - нейното сърце знае най-верния път към Христос.

Влъхвите имаха една звезда. Ние имаме Мария – Морска звезда, Източна звезда. Днес й казваме: Дево Мария, Морска звезда, Утринна звезда, помогни на твоите деца. Нашата ревност за душите не бива да има граници – никой не е изключен от Христовата любов. Влъхвите бяха първите езичници, явили се при Исус. Но след изкуплението „Няма иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник; няма мъжки пол, ни женски”няма никаква дискриминация, “ защото всички вие едно сте в Христа Исуса”³⁵.

Ние, християните не можем да изключваме никого, нито да делим и класифицираме душите – „мнозина ще дойдат от изток и запад”³⁶. В сърцето на Христос има място за всички. Неговите ръце - отново Му се любуваме в яслата - са ръце на Младенец. Но това са същите ръце, които ще бъдат приковани на кръста, привличайки всички хора³⁷.

А накрая нека погледнем към праведния мъж, нашия баща и господар свети Йосиф. Както обикновено той остава незабелязан и в сцената на Богоявлението. Представлявам си го– усамотен в съзерцателна молитва, той закриля с любов Божия син, станал човек, Който е поверен на бащинските му грижи. С нежната чувствителност на човек, който не мисли за себе си, светият Патриарх щедро се раздава в едно колкото мълчаливо, толкова и действено служение.

Днес говорихме за молитвен живот и за апостолски усилия. Има ли по-добър учител за това от свети Йосиф? Ако ви трябва съвет – ето един, който повтарям неуморно от дълго години: „Идете при Йосифа”³⁸. Той ще ви покаже конкретни пътища, човешки и божествени начини да се приближите до Исус. И скоро ще се осмелите, както той го правеше: „да носи на ръце, да целува, да облича, да се грижи”³⁹, това Дете Бог, Което ни се е родило. В чест на своето обожаване влъхвите подариха на Исус злато, тамян и смирна. А Йосиф му отдаде изцяло своето чисто сърце, младо и пълно с любов.

Образът на свети Йосиф в Евангелието

Както свети Матей, така и свети Лука ни говорят за свети Йосиф като за мъж, произхождащ от знатен род – рода на Давид и Соломон, царе на Израел. Подробностите около това родство исторически не са много ясни; не разбираме кое от двете родства, споменати от евангелистите, отговаря на света Мария – майка на Исус по плът, и кое на свети Йосиф – Негов баща според еврейския закон. Не знаем също дали рожденият град на свети Йосиф е Витлеем – където отива за преброяването, или Назарет – където живее и работи.

За сметка на това знаем, че не е богаташ, а трудещ се – като милиони други хора по света. Занаятът му е уморителен и скромен– какъвто Бог беше избрал за Себе Си, когато прие нашата плът и пожела да живее тридесет години като един от нас.

Светото писание казва, че Йосиф е занаятчия. Мнозина Отци на Църквата добавят, че е бил дърводелец. Свети Юстин твърди, говорейки за трудовия живот на Исус, че е правел плугове и хомути¹; основавайки се може би на тези думи, свети Исидор Севилски решава, че Йосиф е бил ковач. При всички случаи той е бил занаятчия, постигнал през дългите години на усилия и пот завидна сръчност и умения, с които служел на своите съграждани.

В евангелските разкази се очертава силната личност на Йосиф – той никога не изглежда малодушен или уплашен. Напротив, не се огъва пред житейските проблеми, успява да се справи с трудните ситуации, приема отговорно и инициативно възложените му задачи.

Не съм съгласен с класическото представяне на свети Йосиф като възрастен човек, макар и да е направено с доброто намерение да се подчертае ,че Мария е винаги дева (Приснодева,б.ред). Аз си го представям млад, силен, може би няколко години по-голям от Богородица, изобщо човек в разцвета на силите си.

За да практикува човек добродетелта на чистотата, няма защо да чака да остарее или да изгуби сили. Целомъдрието се поражда от любовта; за чистата обич не могат да бъдат пречка младежките радости и жизненост. Сърцето и тялото на свети Йосиф бяха млади, когато се сгоди за Мария, когато узна тайната на нейното Божие майчинство, когато живя до нея, пазейки девствеността й, която Бог искаше да завещае на света като още един знак за пришествието Си сред хората. Този, който не е способен да разбере такава любов, не познава истинската любов и изобщо не е наясно с християнския смисъл на чистотата.

Както вече казахме, Йосиф беше занаятчия от Галилея - човек като всички други. А какво може да очаква от живота един жител на загубено село като Назарет? Само работа – всеки ден едно и също усилие. А след работния ден – един малък и беден дом, където да възстанови силите си, за да се захване на следващото утро пак със същото.

Името Йосиф на еврейски значи Бог ще прибави. Да, Бог привнася в светия живот на тези, които изпълняват волята Му едно неподозирано измерение, включващо важното, придаващо стойност на всичко - божественото. Бог прибави към смирения и свят живот на Йосиф – ако мога така да се изразя – живота на Дева Мария и на Исус, нашия Господ. Бог не дава никой да го надмине по щедрост. Йосиф би могъл да използва за себе си думите, изречени от Мария, неговата невеста: „задето силният ми стори велико нещо”², „задето Той милостно погледна унизеността”³.

Йосиф действително беше един обикновен човек, на когото Бог се довери, за да извърши велики неща. Той успя да преживее всички превратности на живота си така, както Господ го желаеше. Затова Светото писание възхвалява Йосиф, като посочва, че е праведен⁴. А на еврейски праведен иска да каже благочестив, безупречен в служенето на Бог, послушен на Божията воля⁵; може да значи и добър, и милостив към ближния⁶. Накратко праведен е този, който обича Бог и проявява тази любов, като изпълнява Неговите заповеди и поставя целия си живота в услуга на своите братя - на другите хора.

Вярата, любовта и надеждата на Йосиф

Праведността не се състои само в спазването на едно правило. Тя трябва да идва отвътре, да бъде задълбочена и жизнена, защото „праведният чрез вярата си ще бъде жив”⁷. Да живееш от вярата... Тези думи, които след време станаха толкова пъти тема за размисъл у апостол Павел, бяха напълно осъществени при свети Йосиф. Той не изпълнява Божията воля рутинно или формално, а осъзнато и активно. Законът, който съблюдаваше всеки вярващ евреин, не беше за него нито обикновен постулат, нито безличен сбор от наредби, а израз на волята на живия Бог. Затова и успява да разпознае гласа на Господ, прозвучал най-ненадейно и изненадващо.

Защото историята на светия патриарх ни явява един обикновен живот, но не и един лесен живот. След моменти на терзания той узнава, че Синът на Мария е заченат под действие на Свети Дух. И това Дете, Син Божи, потомък на Давид по плът, се ражда в една пещера. Ангели празнуват раждането Му и знатни хора от далечни страни идват да Му се поклонят. Докато царят на Юдея иска смъртта Му и трябва да се бяга. Синът Божи изглежда да е беззащитно Дете, Което ще живее в Египет.

Когато говори за тези събития в Евангелието, свети Матей постоянно подчертава верността на Йосиф, който изпълнява без колебание заповедите на Бог, дори понякога смисълът на тези заповеди да му изглеждаше неясен или да не виждаше връзката им с цялостния Божи план.

Отците на Църквата и църковните автори често са подчертавали твърдостта на вярата на свети Йосиф. Спирайки се на думите на Ангела, който му заповядва да избяга от Ирод и да отиде в Египет⁸, св. Йоан Златоуст коментира: „Като чу това, Йосиф не се удиви, нито каза: „Това не го разбирам. Ти Самият наскоро обяви, че Той ще спаси Своя народ, а сега не може да спаси дори Себе си. Трябва да бягаме, да заминем надалеч и да търпим несгодите на едно дълго пътуване; това не отговаря на обещанието Ти.” Йосиф не говори така, защото е мъж праведен. И не пита кога ще се връща, макар че Ангелът не казва нищо определено, а само: „Стой там, в Египет, докато Аз не те известя.” Обаче и при тези обстоятелства Той не възразява, а се подчинява, вярва и радостно търпи всички изпитания.”⁹

Вярата на Йосиф не е колеблива; неговото послушание е винаги точно и на момента. За да разберем по-добре урока, който ни дава светият патриарх, е хубаво да си дадем сметка, че неговата вяра е активна, а неговото послушание не е равнозначно на поведението на онзи, който покорно се оставя да бъде носен от събитията. Тъй като християнската вяра е точно обратното на конформизма или на пасивността и примирението.

Йосиф се остави безрезервно в ръцете на Бог, ала не се отказваше да размишлява върху ставащото. И така успя да придобие от Господ голямо познание на Божите дела, което всъщност представлява истинската мъдрост. Постепенно той научаваше, че свръхестествените замисли са свързани по божествен начин помежду си, който понякога влиза в противоречие с човешките планове.

Светият патриарх (на Изток познат с титлата „обручник“,б.ред.) не се отказва да осмисля различните обстоятелства в живота си, но и не бяга от своите отговорности. Точно обратното – той поставя в служба на вярата целия си житейски опит. Когато се връща от Египет, „като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там”¹⁰. Научил се е да действа според Божия план и като потвърждение, че Бог наистина иска това, което той е предположил, получава указание да се засели в Галилея.

Такава е вярата на свети Йосиф: пълна, спокойна, твърда, проявяваща се в действено послушание на Божията воля - едно разумно подчинение. И заедно с вярата са милосърдието и любовта. Неговата вяра се съединява с Любовта – с Божията любов, която изпълнява обещанията, дадени на Авраам, на Яков и Мойсей; слива се със съпружеската обич към Дева Мария и с бащинската обич към Исус. Вяра и любов в надеждата за великата мисия – изкуплението на хората, която Бог започваше на земята, служейки си и с него, с дърводелеца от Галилея.