Списък на параграфи

Може би някой ще си помисли, че съм един наивник. Това не ме вълнува. Дори да говорят така за мен, защото все още вярвам в любовта, казвам ви - винаги ще вярвам в нея! И докато Той ми дарява живот, ще продължа да работя като Христов свещеник, за да има единство и мир между хората, които, бидейки деца на един Баща, са братя помежду си. Ще работя човечеството да се осъзнае и всички да имат един идеал – идеала на вярата!

Нека се помолим на Мария, вярната и благоразумна дева, и на свети Йосиф, нейния съпруг, съвършен образец на праведен мъж^[1]. Те, които в присъствието на Исус, Сина Божи, живяха добродетелите, които разгледахме, нека ни изпросят благодатта тези добродетели да се вкоренят здраво в душите ни, та да се изпълним с решимост винаги да се държим като верни ученици на Учителя – благоразумни, справедливи и изпълнени с обич.

^[1] Срв. Мат. 1:19.

С поглед към Небето

Да растем в надеждата, защото така ще укрепнем във вярата, истинска „жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда“. Да растем в такава добродетел, която е прошение към Господ да се увеличава в нас Неговото братолюбие, понеже се уповаваме наистина само на това, което обичаме с всички сили: и си струва да обичаме Господ. Вие сте изпитали като мен, че влюбеният човек дарява себе си, изпълнен със сигурност, с чуден синхрон, който отвежда сърцата дотам да бият в унисон. И какво ли ще е Божията Любов? Не знаете ли, че Христос умря за всеки от нас? Да, за нашето бедно, малко сърце Исус принесе изкупителната жертва.

Често Господ ни говори за наградата, която спечели за нас със Своята смърт и Своето възкресение. „Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз“. Небето е целта на нашия земен път. Исус ни предшества и там, в компанията на Девата и на св. Йосиф — когото аз толкова много почитам, - на ангелите и на светците е в очкаване на нашето пристигане.

Никога не са липсвали еретиците — дори в апостолската епоха — които са се опитвали да изтръгнат надеждата от християните. „И ако за Христа се проповядва, че е възкръснал от мъртви, то как някои помежду вас казват, че нямало възкресение на мъртви? А щом няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“. Божеството на нашия път — Исус: път, истина и живот — е сигурна гаранция, че ще приключи във вечното щастие, при условие, че не се отдалечаваме от Него.

Повтарям ви, че има толкова много начини да се молим. Божиите чеда нямат нужда от строг и конвенционален метод, за да се обръщат към Отца си. Любовта е съзидателна, находчива; ако обичаме, ще съумяваме да откриваме лични и съкровени пътища, които ще ни водят към този непрестанен диалог с Господ.

Да даде Бог всичко, което днес съзерцавахме, да не премине по душата ни като лятна буря: четири капки, пак слънце и отново суша. Тази Божия вода трябва да се отлага, да достига до корените и да дава плодове на добродетели. Така ще минават нашите години, изтъкани от дни на труд и на молитва, в присъствието на Отца. Ако чувстваме, че отстъпваме, да прибягваме към любовта на пресвятата Мария, учителка по молитва, и към св. Йосиф, наш Баща и Господар, когото толкова много почитаме, защото той е този, който най-задушевно е живял в общение в този свят с Божията Майка и — след пресвятата Мария — с нейния божествен Син. Те ще представят нашата немощ на Исус, за да я превърне в сила.