Списък на параграфи

Рождество Христово е.. Припомняме си различните случки и обстоятелства около раждането на Сина Божи и погледът ни се спира във Витлеемската пещера и върху домашното Му огнище в Назарет. Мария, Йосиф и Младенеца Исус по особен начин заемат централно място в нашето сърце. Какво ни говори, на какво ни учи животът – едновременно обикновен и чуден – на това Свято семейство?

Между множеството съждения ,които бихме могли да направим аз искам да се спра по-специално на едно Раждането на Исус бележи – както е изтъкнато в Писанията – началото на изпълването на времената¹. Това е моментът, избран от Бог да прояви изцяло любовта Си към хората, като отдаде Единородния Си Син. Тази Божия воля се изпълнява при най-нормалните и обичайните обстоятелства: една жена, която ражда, едно семейство, един дом. Божието всемогъщество, Божието величие се разкриват чрез човешкото, свързват се с човешкото. От този момент ние, християните, знаем, че с благодатта на Господ можем и трябва да освещаваме всички достойни дела в своя живот. Няма житейска ситуация – колкото и да изглежда маловажна и банална - която да не може да бъде удобен случай за среща с Христос и крачка по пътя ни към Небесното царство.

Затова не е чудно, че Църквата се радва и празнува, гледайки скромния дом на Исус, Мария и Йосиф. „Хубаво е – се казва в утринната молитва на този празник – да си припомняме малката къща в Назарет и скромния живот, воден там, да възпяваме с песни смирената простота, която заобикаля Исус и Неговия скрит живот. Там Той като дете изучи занаята на Йосиф; там израсна и помагаше на баща Си в дърводелството. Близо до Него седеше нежната Му майка; близо до Йосиф живееше неговата любима съпруга, щастлива, че може да му помогне и да се грижи за него.”

Когато си мисля за християнските домове, обичам да си ги представям светли и радостни – подобни на този на Светото семейство. Рождественското послание звучи с пълна сила: „Слава във висините Богу и на земята мир между човеците...”² „Имир Божи да цари в сърцата ви”³ – пише апостол Павел. Този мир, който идва от съзнанието, че сме обичани от нашия Бог Отец, че сме единени с Христос, че сме закриляни от Дева Мария и свети Йосиф. Това е силната светлина, която осветлява нашия живот и ни подбужда храбро да продължаваме напред независимо от трудностите и личната ни окаяност. Всеки християнски дом би трябвало да бъде пристанище на спокойствие, където въпреки дребните всекидневни разногласия се усеща една силна и искрена любов, един дълбок покой – плод на истински живяната вяра.

Образът на свети Йосиф в Евангелието

Както свети Матей, така и свети Лука ни говорят за свети Йосиф като за мъж, произхождащ от знатен род – рода на Давид и Соломон, царе на Израел. Подробностите около това родство исторически не са много ясни; не разбираме кое от двете родства, споменати от евангелистите, отговаря на света Мария – майка на Исус по плът, и кое на свети Йосиф – Негов баща според еврейския закон. Не знаем също дали рожденият град на свети Йосиф е Витлеем – където отива за преброяването, или Назарет – където живее и работи.

За сметка на това знаем, че не е богаташ, а трудещ се – като милиони други хора по света. Занаятът му е уморителен и скромен– какъвто Бог беше избрал за Себе Си, когато прие нашата плът и пожела да живее тридесет години като един от нас.

Светото писание казва, че Йосиф е занаятчия. Мнозина Отци на Църквата добавят, че е бил дърводелец. Свети Юстин твърди, говорейки за трудовия живот на Исус, че е правел плугове и хомути¹; основавайки се може би на тези думи, свети Исидор Севилски решава, че Йосиф е бил ковач. При всички случаи той е бил занаятчия, постигнал през дългите години на усилия и пот завидна сръчност и умения, с които служел на своите съграждани.

В евангелските разкази се очертава силната личност на Йосиф – той никога не изглежда малодушен или уплашен. Напротив, не се огъва пред житейските проблеми, успява да се справи с трудните ситуации, приема отговорно и инициативно възложените му задачи.

Не съм съгласен с класическото представяне на свети Йосиф като възрастен човек, макар и да е направено с доброто намерение да се подчертае ,че Мария е винаги дева (Приснодева,б.ред). Аз си го представям млад, силен, може би няколко години по-голям от Богородица, изобщо човек в разцвета на силите си.

За да практикува човек добродетелта на чистотата, няма защо да чака да остарее или да изгуби сили. Целомъдрието се поражда от любовта; за чистата обич не могат да бъдат пречка младежките радости и жизненост. Сърцето и тялото на свети Йосиф бяха млади, когато се сгоди за Мария, когато узна тайната на нейното Божие майчинство, когато живя до нея, пазейки девствеността й, която Бог искаше да завещае на света като още един знак за пришествието Си сред хората. Този, който не е способен да разбере такава любов, не познава истинската любов и изобщо не е наясно с християнския смисъл на чистотата.

Както вече казахме, Йосиф беше занаятчия от Галилея - човек като всички други. А какво може да очаква от живота един жител на загубено село като Назарет? Само работа – всеки ден едно и също усилие. А след работния ден – един малък и беден дом, където да възстанови силите си, за да се захване на следващото утро пак със същото.

Името Йосиф на еврейски значи Бог ще прибави. Да, Бог привнася в светия живот на тези, които изпълняват волята Му едно неподозирано измерение, включващо важното, придаващо стойност на всичко - божественото. Бог прибави към смирения и свят живот на Йосиф – ако мога така да се изразя – живота на Дева Мария и на Исус, нашия Господ. Бог не дава никой да го надмине по щедрост. Йосиф би могъл да използва за себе си думите, изречени от Мария, неговата невеста: „задето силният ми стори велико нещо”², „задето Той милостно погледна унизеността”³.

Йосиф действително беше един обикновен човек, на когото Бог се довери, за да извърши велики неща. Той успя да преживее всички превратности на живота си така, както Господ го желаеше. Затова Светото писание възхвалява Йосиф, като посочва, че е праведен⁴. А на еврейски праведен иска да каже благочестив, безупречен в служенето на Бог, послушен на Божията воля⁵; може да значи и добър, и милостив към ближния⁶. Накратко праведен е този, който обича Бог и проявява тази любов, като изпълнява Неговите заповеди и поставя целия си живота в услуга на своите братя - на другите хора.

Отношението на Йосиф към Исус

Отдавна обичам да казвам една трогателна молитва към свети Йосиф, която ни предлага Църквата при подготвителните молитви към литургията: „Йосифе, мъж блажен и щастлив, комуто бе дадено да види и да чуе Бог – Когото много царе искаха да видят и да чуят, ала нито чуха, нито видяха. И не само да Го види и да Го чуе, ами и да Го носи на ръце, да Го целува, да Го облича и да се грижи за Него, моли се за нас” . Тази молитва ще ни послужи като въведение към последната тема, която ще разгледаме днес: сърдечното отношение на Йосиф към Исус.

Животът на Исус служеше на свети Йосиф за постоянно откриване на собственото му призвание. Вече си припомнихме първите години, белязани от наглед противоречиви събития: прославянето и бягството в Египет; блясъка на влъхвите и семплотата в рождественската пещера; хвалебствието на ангелите и безмълвието на хората. Когато идва времето да представи Младенеца в храма, Йосиф, носещ като беден в дар две гургулици, чува как Симеон и Ана обявяват, че Исус е Месията. „А Йосиф и майка Му се чудеха”²² – пише свети Лука. След време, когато Детето остава в храма без знанието на Мария и Йосиф и те Го търсят три дена, щом Го откриват - самият евангелист казва - „смаяха се”²³.

Йосиф се изненадва, Йосиф се удивлява. Малко по малко Бог му разкрива Своите планове, а той се мъчи за ги разбере. Подобно на всяка душа, която иска отблизо да следва Исус, той веднага открива, че не е възможно да вървиш небрежно, че няма място за вършене нещата по навик. Понеже Бог не се задоволява с тъпченето на едно място, с лежането на стари лаври. Бог иска все повече и повече и Неговите пътища не са нашите човешки пътища. Свети Йосиф – както никой преди или след него – научи от Исус постоянно да бъде в готовност, за да разпознава Божите чудеса, и да държи душата и сърцето си отворени.

Ала ако Йосиф се научи от Исус да живее по божествен начин, аз бих се осмелил да отбележа, че в човешки план това беше той, който научи Сина Божи на много неща. На мен не ми харесва названието, с което понякога се говори за светеца – „баща на книга“(също мнимия баща,б.ред.). То поражда опасността да си помислим, че отношенията между Йосиф и Исус са били хладни и повърхностни. Вярно е, че нашата вяра категорично заявява, че той не е баща по плът, обаче това не е единственият начин да си баща.

„На Йосиф не само му се дължи званието „баща” – четем в една проповед на свети Августин – но и той го заслужава по-много от всеки друг.” А после добавя: „Как беше баща? Беше толкова по-вдълбочено баща, колкото по-целомъдрено беше неговото бащинство. Някои мислеха, че той е баща на нашия Господ Исус Христос по същия начин, по който са другите - бащи по плът, понеже не можеха да приемат децата си единствено като плод на своите чувства. Затова свети Лука казва: мислеха, че е баща на Исус. Защо казва, че само са мислели? Понеже човешката мисъл и съждения се отнасят само към онова, което обикновено се случва между хората. А Господ не се роди от семето на Йосиф. Обаче заради благочестието и любовта на Йосиф му се роди Син от Дева Мария, Който беше Божи син.”²⁴

Йосиф обичаше Исус както баща обича сина си, и полагаше грижи за Него, давайки Му най-доброто, което имаше. Грижейки се за Детето – както му беше заповядано, той Му предаде своя занаят, направи Го дърводелец. Затова жителите на Назарет говореха за Исус, като го наричаха без изключение „дърводелецът”²⁵ и „на дърводелеца син”²⁶. Исус работеше заедно с Йосиф в работилницата му. Какъв ли е бил Йосиф, как ли е действала в него Божията благодат, та да бъде способен да изпълни докрай задачата да се грижи за човешкото израстване на Божия син?

Понеже Исус навярно е приличал на Йосиф – в чертите на характера, в маниера на работа, в начина на говорене. В реализма на Исус, в Неговата наблюдателност, в начина Му да сяда на масата и да преломява хляба, в избора Му да излага учението съвсем конкретно, използвайки примери от всекидневния живот, се отразяват детството и младостта на Исус, следователно и отношенията Му с Йосиф.

Не е възможно да не си дадем сметка за възвишеността на тази тайна. Исус, Който е човек, Който говори с изговора на една област в Израел, Който прилича на един дърводелец на име Йосиф - Той е Синът Божи. Че кой може да учи на нещо Бог? Обаче Той е наистина човек и живее съвсем нормално – първо като дете, после като момче, което помага в работилницата на Йосиф, накрая като зрял мъж в разцвета на силите. „Исус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците.”²⁷