Списък на параграфи

Нека се поучим от това поведение на Исус. В своя земен живот Той дори не пожела славата, която Му се полага; независимо че имаше пълното право да бъде почитан като Бог, Той прие образ на човек, на раб²⁹. Така християнинът научава, че цялата слава принадлежи на Бог и че не може да използва известността и величието на Евангелието като инструмент за постигане на човешки амбиции и интереси.

Нека се поучим от Исус. Като се възпротивява на всякаква човешка слава, Неговото поведение е в пълно съответствие с величието на уникалната Му мисия – възлюбеният Син на Отец взима човешка плът, за да спаси хората. Това е мисия, която любовта на Отец е обгърнала с преизобилна нежна грижовност: „Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие”³⁰.

Християнинът, който – следвайки Христос – живее в това състояние на безусловно обожаване на Отец, също чува от Господ слова, пълни с нежна загриженост: „Защото той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми”³¹.

Какви странна способност има човек - бързо да забравя най-невероятните чудеса и да привиква към тайните на вярата. Нека сега, по време на Великите пости, отново обърнем внимание на това, че християнинът не може да бъде повърхностен. Бидейки погълнат от своята обичайна работа сред другите хора, нему подобни, винаги зает, угрижен и напрегнат, християнинът трябва същевременно да пребъдва напълно потопен в Бог, понеже е Божие дете.

Обстоятелството, че сме Божи деца, е една радостна истина, една утешителна тайна. Божието осиновение изпълва духовния ни живот, тъй като ни учи да общуваме, да опознаваме и да обичаме нашия Небесен отец. И по този начин препълва с надежда нашата вътрешна борба и ни предава благодушната доверчивост на малките деца. Дори нещо повече – тъкмо защото сме синове на Бог, това ни кара и да съзерцаваме с любов и възхита творенията, излезли изпод ръцете на Бог Отец Творец. И така се превръщаме в съзерцателни души сред галопиращия свят, като едновременно обичаме света.

По време на Великите пости литургията ни припомня последствията от греха на Адам върху живота на хората. Адам не пожела да бъде добър Божи син и се разбунтува. Но също така постоянно долавяме ехото на тази felix culpa – щастлива вина, която цялата Църква ще възпее радостно в навечерието на неделята на Възкресението⁴⁰.

Бог Отец, когато се изпълни времето, прати на света Своя Единороден син, за да възстанови мира, та като откупи човека от греха, „да получим осиновението”⁴¹, да бъдем провъзгласени за синове Божи, освободени от игото на греха, способни да участваме във вътре божественият живот на Света Троица. И така се даде възможност този нов човек, тази нова присадка на Божите деца⁴² да освободи от безпорядъка цялото творение, възстаноявайки всичко в Христа⁴³, Който ги примири с Бога⁴⁴.

И така, време е за покаяние. Но както видяхме, това не е някаква неприятна повинност. Трябва да изживеем Великите пости с духа на осиновението, който ни предаде Христос и който тупти в душата ни⁴⁵. Господ ни зове да се приближим до Него с желанието да бъдем като Него: „Подражавайте Богу, като чеда възлюбени”⁴⁶, сътрудничейки смирено, но ревностно в Божия план да се слепи счупеното, да се спаси изгубеното, да се въведе ред там, където царуваше безредие на греховния човек, да се изведе на правилния път заблудения, да се възстанови божествената хармония в творението.

Литургията за Великите пости добива от понякога драматично звучене - когато размишляваме какво е за човек да се отдръпне от Бог. Но с тази мисъл нещата не приключват. Последната дума я има Бог и това е думата на Неговата спасяваща и милосърдна любов, следователно дума за нашето Божие осиновение. Затова днес ви казвам със свети Йоан: „Вижте, каква любов ни е дал Отец – да се наречем чеда Божии и сме”⁴⁷. Деца Божи, братя на Словото, станало плът, на Онзи, за Когото бе казано: „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците”⁴⁸. Чеда на Светлината, братя на Светлината – това сме ние, носители на единствения пламък, който може да възпламени човешките сърца.

Сега аз свършвам и литургията продължава. Нека всеки от нас си помисли какво Господ иска от него, какви намерения и решения иска да насърчи у него Божията благодат. А когато забележим тези свръхестествени и човешки изисквания за себеотдаване и борба - да си припомним, че Исус Христос е нашият пример. И че Исус, бидейки Бог, позволи да Го изкушават, та ние да се изпълним с кураж и да бъдем убедени в победата. Защото Той не губи битки и ние ако сме съединени с Него, никога не ще бъдем победени. А ще можем да се наречем и на дело да бъдем победители, добри Божи деца.

Нека сме доволни. От моя страна, аз съм доволен. Не би трябвало да го бъда, ако подложа на преценка живота си, ако направя изпит на съвестта си – както го изисква литургичното време на Великите пости. Но съм доволен, понеже виждам, че Господ отново ме търси, че Господ продължава да бъде мой Отец. Сигурен съм, че вие и аз утвърдени със светлината и помощта на благодатта –ще съумеем да решим каквото има за горене да изгорим, каквото има за изкореняване да изкореним, каквото има за даване да дадем.

Задачата не е лесна, но имаме ясна линия за следване, имаме, реалност, от която не бива, а и не можем да се абстрахираме – ние сме обичани от Бог. Да оставим Свети Дух да действа в нас и да ни пречисти, за да можем да прегърнем Божия Син на кръста и после да възкръснем с Него, понеже радостта от Възкресението е вкоренена в Кръста.

Дево Марийо, майко наша, Помощница на християните, Убежище на грешниците, застъпи се пред Сина си, та да ни изпрати Свети Дух, Който пробужда в нашите сърца решението да вървим с твърда и решителна стъпка, чувайки дълбоко в душата си призива, изпълнил с мир мъченичеството на един от първите християни: „Ела при Отца”⁴⁹ – върни се при Баща си, Който те очаква.

Радостта на „Велики четвъртък“

Колко добре разбираме днес неспирния възглас пред Светото причастие на християните от всички времена! „Пей, езико, песен тайна на Плътта в тоз‘ славни час; и на тази Кръв Свещена, Що Христос проля за нас – щедрост царска и безкрайна Бог излива и тозчас!“^[1] Смирено трябва да обожаваме Този Скрит Бог^[2] – Самият Исус Христос, Който се роди от св. Дева Мария; Който страда и бе принесен в жертва на Кръста; из Чиито прободени ребра бликнаха вода и кръв^[3].

Това е Свещената трапеза, на която Самият Христос се дава като храна. Мястото, където се възобновява паметта за страстите Христови; където заедно с Него душата общува съкровено със своя Бог и притежава залог за бъдещата слава^[4].

Църковната Литургия е поместила в кратки стихове най-важните моменти от историята на пламенната обич, която Господ ни дарява.

Богът на нашата вяра не е някакво същество, което равнодушно наблюдава отдалеч живота на хората – техните стремежи, техните борби, техните терзания. Той е Баща, Който обича чедата Си до такава степен, че изпраща Словото – Второто Лице на Святата Троица, да се въплъти сред нас, да умре за нас и да ни изкупи. Това е същият любящ Отец, Който нежно ни привлича към Себе Си посредством действието на Свети Дух, пребиваващ в нашите сърца.

Радостта на „Велики четвъртък“ произхожда от това – да си дадем сметка, че Създателят се е преизпълнил с обич към Своите създания. Нашият Господ Исус Христос установява Евхаристията – сякаш все още не бяха достатъчни всички други доказателства за Неговото милосърдие – та ние да Го имаме винаги близо до себе си. А и защото – доколкото можем да съдим за това – Той, Който няма нужда от нищо, движен от Своята обич, не иска да се лиши от нас. Святата Троица се влюби в човека, сътворен по „Наш образ (и) по Наше подобие...“^[5] и издигнат на реда на благодатта; изкупи го от греха – от греха на Адам, тежащ на цялото му потомство, и от личните грехове на всекиго, и жадува да пребивава в нашата душа: „Ако някой Ме обича, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го обикне, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим.“^[6].

^[1]Срв. „Pange, lingua, gloriosiCorporis mysterium“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[2]Срв. „AdoroTedevote, latensDeitas“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[3]Срв. „Aveverum“, химн от св. Томмазо от Акуино.

^[4]Срв. „OSacrumConvivium“,химн от св. Томмазо от Акуино.

^[5]Бит.1: 26.

^[6]Йоан 14: 23.