Списък на параграфи

Децата… Как се стараят те да се държат добре в присъствието на своите родители!

Също и децата на царете. Как се стараят те пред царя, своя баща, да запазят царското достойнство!

А ти… нима не знаеш, че винаги се намираш в присъствието на Всемогъщия Цар, Който е твой Бог и твой Отец?

„Отче — казваше ми един добър студент от Главния университет* (какво ли е станало с него?), — мислех за това, което вие ми казахте, — че съм Божие чедо. И на улицата аз се почувствах с високо вдигната глава, вътрешно изпълнен с гордостта, че съм Божие чедо.“

С чиста съвест го посъветвах да поддържа в себе си тази „гордост“.

* „Главния университет“: така са наричали мадридския университет в годините, когато била написана книгата „Път“.

Боли ме, защото виждам, че не се стремиш към християнското съвършенство в рамките на твоето призвание, а това ще те доведе до духовно униние.

— Кажи заедно с мен: „Не на духовното униние!“, „Confige timore tuo carnes meas!“ — „Дай ми, Боже мой, синовно страхопочитание, за да мога да се свестя навреме!“.

„Timor Domini sanctus“ — „Свят е страхът Божи“. — Този страх-боязън се ражда от синовната почит към Бога. Страхът от Бога няма нищо общо със сервилността, защото Бог, нашият Отец, не е тиранин.

Когато приключиш своята работа, заеми се с работата на ближния и в името на Христос му помогни! Направи го с деликатност и лекота, така че да не разбере, че излизаш извън преките си задължения.

— Ето това се нарича изтънчена добродетел на едно истинско Божие чедо!

Хубаво е да служиш на Бога като Негово чедо — щедро и без да търсиш отплата… — Но не се тревожи, ако понякога мислиш и за награда.

Не се страхувай от смъртта. — Приеми я още отсега с щедро сърце…, когато Бог пожелае…, както и където на Него му е угодно. — Не се съмнявай, че тя ще дойде, пратена от твоя Бог-Отец в най-подходящите за Него миг, място и начин. — Да ни е добре дошла нашата сестра, смъртта!

Добро нещо е да отдаваме слава на Бога, без да си вземаме предплати (женa, деца,почести…), от онази слава, на която ще се наслаждаваме в пълнотата на общението ни с Него във вечния живот…

Освен това Той е щедър и въздава сто за едно. Това е вярно също и по отношение на децата. — Мнозина се отказват да имат деца за Негова слава и в замяна получават хиляди деца по дух — каквито сме ние за нашия Небесен Отец.

Пред Вечния Бог ти си едно дете — много по-малко, отколкото едно дете на две години пред теб. Освен дете, ти си Божие чедо. — Не забравяй това!

Не желай да бъдеш голям! — Винаги бъди дете, чак докато склопиш очи от старост. — Когато едно дете се спъне и падне, никой не обръща внимание на това: просто баща му се притичва на помощ, повдига го и с това въпросът приключва.

Когато падне някой възрастен обаче, първото, което буди, е смях, като много рядко първоначалната насмешка отстъпва място на състраданието. — При всички положения се смята, че възрастните трябва да се изправят без чужда помощ.

Тъжният опит показва, че ежедневието е изпълнено със спъвания и падания. Какво тогава щеше да стане с теб, ако всяко падане не те превръщаше все повече и повече в дете?

Не желай да бъдеш голям! Остани си Божие дете, така че, когато паднеш, Сам Бог-Отец да ти Се притече на помощ и да те повдигне със Своята десница!

Като те призова да станеш апостол, Господ ти напомни — за да не го забравяш никога, — че си „Божие чедо“.