Списък на параграфи

Лечебната сила на собствената слабост

Вие, както и аз, ако смело изпитвате съвестта си пред Бог, ще видите, че всеки ден се обременявате с много грешки. Щом се борите, за да ги изкорените с Божия помощ, те не са от съдбовно значение и се преодоляват, макар и да изглежда, че човек никога не успява окончателно да скъса с тях. Освен това винаги, когато се стремите да отговорите достойно на Божията благодат, независимо от тези ваши слабости вие ще спомагате да се коригират сериозните недостатъци на други хора. А след като осъзнаете, че сте немощни като тях – податливи на всякакви опущения и прегрешения, ще проявявате повече разбиране, по-голяма деликатност и едновременно ще бъдете по-взискателни, та всички ние да вземем решение да обичаме Бог от все сърце.

Ние, християните, бидейки Божи деца, трябва да помагаме на останалите, като вярно прилагаме на практика това, което онези лицемери с коварни помисли казваха на Учителя: „Не гледаш на ничие лице”^[1]. Т.е. напълно ще загърбим пристрастията си – нас ни интересуват всички души! Все пак е логично да започнем от тези, които по различни причини, включително съвсем случайно на пръв поглед, Бог е поставил до нас.

^[1] Мат. 22:16.

Пътят приключва близо до селото и двамата ученици, които без да са се усетили, са били ранени най-дълбоко в сърцето от словото и от любовта на Бог, станал Човек, съжаляват, че Той си отива. Действително, Исус се сбогува с тях, като „показваше вид, че иска да върви по-нататък“. Той, Господ, не иска никога да се налага. Иска да Го викаме свободно, когато сме забелязали чистотата на Любовта, която Той ни е положил в душата. Трябва да Го задържим почти насила: „Остани с нас, понеже е привечер и денят се превали“.

Все същите сме: малко смели, може би от неискреност или може би от свян. Но вътре в нас ние мислим: остани с нас, защото мракът ни завладява душата, а само Ти си светлината. Само Ти можеш да успокоиш тревогата, която ни изгаря. Защото „сред всички прекрасни и честни неща знаем добре кое е първото: да притежаваме винаги Бог“ [св. Григорий Богослов, Epistolae, 212].

И Исус остава. Нашите очи се отварят като тези на Клеопа и на неговия другар, когато Исус преломява хляба; и въпреки че Той отново изчезва за нашия поглед, ще бъдем способни като тях да поемем отново по пътя — вече е нощ, — за да говорим за Него на другите, защото за толкова много радост само едно сърце не стига. Към Емаус. Господ направи пресладко това име. И Емаус е целият свят, защото Господ отвори божествените пътища на земята.

С ангелите

Моля Господ да ни дава, докато сме на земята, да не се отделяме никога от божествения Пътник. Затова трябва да насърчаваме и нашето приятелство с ангелите хранители. Всички имаме нужда от компания: небесна и земна компания. Бъдете набожни към ангелите хранители! Много е човешко приятелството, но е и много божествено: като нашия живот, който е божествен и човешки. Помните словото на Господ: „Не ви наричам вече слуги…, а ви нарекох приятели“. Той ни учи да сме близки с приятелите на Бог, които вече са на Небето, и със създанията, които живеят до нас, дори тези, които изглеждат далеч от Господ, за да предизвикваме у тях желание да следват добрия път.

Искам да приключа, повтаряйки думите на св. Павел към колосяни: „Не преставаме да се молим за вас и да просим, щото вие да имате пълно познание на волята Му във всяка премъдрост и духовно разбиране“. Премъдрост, която ни бива предлагана от молитвата, от съзерцанието, от изливането на Утешителя в душата. „Та да постъпвате достойно за Бога, като Му угождавате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и растете в познаването на Бога, като се укрепявате с всякаква сила чрез Неговата славна мощ за всяко търпение и великодушие с радост, като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син“.