Списък на параграфи

Апостолско дело в обичайния живот

Да дойдем сега на другия риболов, този, който се случил след страданията и смъртта на Исус. Св. Петър се е отрекъл три пъти от Божествения Учител и е плакал със смирено разкаяние; пеенето на петела му напомнило предупрежденията на Господ и той поискал прошка от дълбините на сърцето. Докато чака, съкрушен, обещанието за възкресение, упражнява своя занаят и ходи да лови риба. „По отношение на този риболов ни питат често защо св. Петър и Зеведеевите синове се върнали към заниманието, което имали преди Божия повик. Действително, били рибари, когато Исус им казал: „;Вървете след Мене, ще ви направя ловци на човеци“. На тези, които се изненадват от това поведение, трябва да се отговори, че на апостолите не било забранено упражняването на професията им, ставайки дума за законно и честно нещо“ [св. Августин, In Ioannis Evangelium tractatus, 122, 2].

Апостолското дело, тревога, която изгаря вътрешно християнина от улицата, не е нещо различно от всекидневната работа: бърка се с всекидневния труд, когато той е превърнат в повод за лична среща с Христос. В този труд, ангажирайки се лакът до лакът в самите проблеми на нашите другари, на нашите приятели, на нашите роднини, ще можем да им помагаме да стигат до Христос, Който ни очаква на брега на езерото. Като св. Петър, преди да бъде апостол, рибар; след като бил избран за апостол, рибар. Преди и след това — една и съща професия.

Какво се променя тогава? Променя се хоризонтът на душата — защото в нея е влязъл Христос, така, както се е качил на лодката на св. Петър; панорамата става обширна и сърцето се изпълва с амбиция да служи и с необуздано желание да известява на всички създания „magnalia Dei“, чудните неща, които Господ извършва, когато не Му пречим. И не искам да изпускам случая да напомня, че „трудът“ — така да се каже — „професионален“ на свещениците е „божествена и обществена служба“, която прониква силно в цялата им дейност дотам, че по принцип, ако един свещеник има време да се посвещава на друга работа, която да не е точно свещеническа, може да бъде сигурен, че не изпълнява задълженията на своята служба.

„Бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва: „Отивам да ловя риба“. Казват му: „Ще дойдем и ние с тебе“. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. А когато се вече разсъмна, Исус застана на брега“.

Минава до апостолите, до души, които са се отдали на Него: и те не си дават сметка за това. Колко пъти Го има Христос, и то не до нас, а в нас; и все пак, живеем толкова човешки живот! Христос е близо, но Неговите чеда не Му отправят поглед на обич, нито дума на любов, нито Му посвещават дело на усърдие.

„Учениците“ — пише св. Йоан — „не познаха, че е Исус. Исус им казва: „Деца, имате ли нещо за ядене?“. Тази позната сцена ме изпълва с радост. Исус Христос — Бог, — Който говори по този начин! Той, Който има вече славно Тяло! „Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите“. Хвърлиха и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба“. Сега разбират. Връщат се към ума на тези ученици думите, които са слушали толкова често от устните на Божествения Учител: ловци на хора, апостоли. И разбират, че всичко е възможно, защото Той е, Който ръководи риболова.

„Тогава ученикът, когото Исус обичаше, каза на Петра: „Господ е“. Това е любовта, любовта, която вижда отдалеч. Любовта първа усеща нежностите на Господ. Апостолът юноша, със силата на своята искрена обич към Исус — защото обичал Христос с цялата морална чистота и цялата нежност на едно непокътнато сърце, - възкликва: „Господ е““.

„Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето“.

Св. Петър е вярата и се хвърля в морето с чудна смелост. С любовта на св. Йоан и вярата на св. Петър къде няма да можем да стигнем?

От друга страна, кой е казал, че за да говорим за Христос, за да разпространяваме Неговото истинско учение, е необходимо да се правят специални и странни неща? Живей своя обикновен живот, работи там, където вече си, изпълнявай задълженията на състоянието си и изпълнявай докрай задълженията, отговарящи на професията ти или на занаята ти, узрявайки, ставайки по-добър всеки ден. Бъди верен, разбиращ спрямо другите, взискателен към самия себе си. Бъди с аскетичен дух и весел. Ще бъде това твоето апостолско дело. И без ти да разбираш защо, имайки предвид твоята нищожност, хората от твоята среда ще те търсят и ще разговарят с теб по естествен, простодушен начин — на излизане от работа, на семейна сбирка, в автобуса, разхождайки се или няма значение къде: ще говорите за безпокойствата, които се намират в сърцето на всички, макар че понякога някои не искат да си дават сметка за тях. Ще ги разберат по-добре, когато започнат да търсят Бог наистина.

Помоли Мария, „Regina apostolorum“, да те подтиква да бъдеш участник в тревогата „на сеене и на риболов“, която трепти в Сърцето на нейния Син. Уверявам те, ако започнеш, че ще видиш, като галилейските рибари, лодката пълна, а Христос на брега, Който те очаква. Защото уловът е Негов.