Лечебната сила на собствената слабост

Вие, както и аз, ако смело изпитвате съвестта си пред Бог, ще видите, че всеки ден се обременявате с много грешки. Щом се борите, за да ги изкорените с Божия помощ, те не са от съдбовно значение и се преодоляват, макар и да изглежда, че човек никога не успява окончателно да скъса с тях. Освен това винаги, когато се стремите да отговорите достойно на Божията благодат, независимо от тези ваши слабости вие ще спомагате да се коригират сериозните недостатъци на други хора. А след като осъзнаете, че сте немощни като тях – податливи на всякакви опущения и прегрешения, ще проявявате повече разбиране, по-голяма деликатност и едновременно ще бъдете по-взискателни, та всички ние да вземем решение да обичаме Бог от все сърце.

Ние, християните, бидейки Божи деца, трябва да помагаме на останалите, като вярно прилагаме на практика това, което онези лицемери с коварни помисли казваха на Учителя: „Не гледаш на ничие лице”^[1]. Т.е. напълно ще загърбим пристрастията си – нас ни интересуват всички души! Все пак е логично да започнем от тези, които по различни причини, включително съвсем случайно на пръв поглед, Бог е поставил до нас.

^[1] Мат. 22:16.