Списък на параграфи

Нека се опитаме в дъното на сърцето да пробудим едно горещо желание, един силен стремеж да достигнем светостта, независимо че съзнаваме, че сме пълни с несъвършенства. Не се плашете – успоредно с напредването във вътрешния живот се забелязват по-ясно личните недостатъци. Става така, че получената благодат се превръща в нещо като лупа и тогава най-малката прашинка, най-дребното зрънце пясък придобиват гигантски размери, защото душата придобива Божията чувствителност и даже най-незначителната сянка смущава съвестта, която се радва единствено на чистотата на Бог. Сега кажи от дъното на сърцето си: Господи, наистина искам да бъда свят, наистина искам да бъда достоен Твой ученик и безусловно да Те следвам. И веднага трябва да се изпълниш с желанието да обновяваш всеки ден великите идеали, които те вдъхновяват в такива моменти.

Исусе, ако ние, които се събираме в Твоята любов, бяхме неотстъпчиви! Ако можехме да превъплътим в дела въжделенията, които самият Ти събуждаш в нашите души! Задавайте си често въпроса: За какво съм аз на земята? И така ще се стараете – пълни с любов - да вършите всичко съвършено: както големите дела, с които се заемате през деня, така и дребните банални нещица. Нека се взрем в примера на светците – хора като нас, от плът и кръв, със слабости и недостатъци, които съумяха да победят и да се победят от любов към Бог. Нека разгледаме поведението им и като пчелите, които от всеки цвят извличат най-ценния нектар, да се възползваме от техния опит. Вие и аз ще се научим да откриваме и толкова много добродетели у тези, които ни заобикалят – те ни дават уроци по трудене, по себеотрицание, по удовлетвореност – и няма да се спираме прекалено на техните недостатъци, а само когато се наложи да им помогнем с братско предупреждение.

В лодката на Христос

Както на нашия Господ, така и на мен многo ми харесва да се говори за лодки и за мрежи, та всички да извлечем от тези евангелски сцени твърди и смели намерения. Евангелист Лука ни разказва, че рибари перяли и кърпели мрежите си на брега на Генисаретското езеро. Исус се доближава до корабите, изтеглени на брега, и се качва на един от тях – този на Симон. Колко непринудено Учителят се качва в лодката на всеки от нас – за да ни усложни живота, както се жалват някъде. Нашият Господ е срещнал вас и мен по нашия път – за да усложни нежно и с любов нашето съществуване.

След като поучава от кораба на Петър, Той се обръща към рибарите: „Отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба“^[1]. Те се вслушват в думите на Христос и улавят голямо множество риба. А гледайки Петър, който подобно на Яков и Йоан е уплашен, му обяснява: „Не бой се; отсега ще ловиш човеци. И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него“^[2].

Твоята лодка – твоите способности, твоите стремежи, твоите постижения – всичко това не струва нищо, ако не я оставиш на разположение на Христос, ако не Му дадеш свободно да се качи на нея, ако я превърнеш в идол. Самият ти с твоята лодка, ако пренебрегваш Учителя, говорейки образно, отиваш право към погибел. Само ако приемаш и търсиш присъствието и водачеството на Господ, ще останеш невредим в бурите и превратностите на живота. Остави всичко в ръцете на Бог: нека твоите мисли, хубавите случки в твоето въображение, твоите благородни човешки амбиции, твоята чиста любов да минават през сърцето на Христос. Иначе рано или късно те всички ще потънат заедно с твоя егоизъм.

^[1] Лук. 5:4.

^[2] Лук. 5:10-11.

Ако се съгласиш Бог да се разпорежда на лодката ти, Той да е господарят – бъди напълно спокоен! Дори да изглежда, че Го няма, че спи, че не обръща внимание и че бурята се надига сред непрогледен мрак. Евангелист Марко описва, че в такова положение са се намирали апостолите. А Исус „ги видя да се измъчват при плаването, понеже им беше противен вятърът; а около четвърта стража през нощта приближи се до тях, като ходеше по морето… Дерзайте! Аз съм, не бойте се! И влезе при тях в кораба; и вятърът утихна“^[1].

Синове мои, такива неща се случват на земята…! Бих могъл да ви разказвам дълго за болки, страдания, насилие, за мъченици – без да смекчавам нищо, за героизма на много души. Понякога в нашите очи, в нашите представи се създава впечатлението, че Исус спи, че не ни чува. Но евангелист Лука описва как се държи Господ със Своите: „Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина. Тогава Той им рече: де е вярата ви?“^[2]

Ако ние се отдадем, Той се отдава на нас. Трябва изцяло да се уповаваме на Учителя, трябва без пазарлъци да се оставим в ръцете Му; с нашите дела трябва да обявим, че лодката е Негова, че искаме Той свободно да разполага с всичко, което ни принадлежи.

Завършвам, прибягвайки до посредничеството на Дева Мария със следните намерения: да живеем във вярата; да постоянстваме с надежда; да не отстъпваме от Исус Христос; да Го обичаме истински, наистина истински; да извървим и да се насладим на нашето любовно приключение – нали сме влюбени в Бог; да позволим на Христос да се качи на нашата бедна лодка и да влезе във владение на душата ни – като Собственик и Господар; искрено да Му разкрием, че ще положим усилия, за да живеем винаги в Негово присъствие, денем и нощем, тъй като Той ни е призовал към вярата: „Ето ме! Ти ме вика“^[3], а ние дойдохме в Неговата кошара, привлечени от гласа и призивите на Добрия пастир, уверени, че само в Неговата сянка ще намерим истинското временно и вечно щастие.

^[1] Марк. 6:48, 50-51.

^[2] Лук. 8:23-25.

^[3] 1 Царств. 3:8,

Добродетелта на надеждата — която се състои в сигурността, че Бог ни управлява със Своето предвидливо всемогъщество и че ни дава средствата, от които се нуждаем — ни изказва постоянната доброта на Господ към хората — към мен, към теб, — винаги разположен да ни изслуша, защото Той никога не се уморява да слуша. Интересуват Го твоите радости, твоите успехи, твоята любов и също твоите мъки, твоята болка, твоите неуспехи. Затова не се надявай на Него, само когато се натъкнеш на своята немощ; обръщай се към своя небесен Отец в благоприятните обстоятелства и в неблагоприятните, прибягвайки до Неговата милосърдна закрила. Увереността в нашата лична нищожност — не се изисква голямо смирение, за да признаем такава реалност: не сме друго, освен куп нули — ще се измени в неустоима твърдост, защото отляво на толкова много нули ще бъде Христос и от това ще излезе безкрайна цифра: „Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя?“.

Свикни да виждаш Бог зад всяко нещо, да знаеш, че Той ни очаква винаги, че ни съзерцава и иска от нас, изисквайки го от нас с право, да Го следваме вярно, без да напускаме мястото, което в този свят ни се е паднало. Трябва да вървим с любяща бдителност, с искрената загриженост да се борим, за да не губим божествената компания.

Ежедневен живот

Отново потвърждавам, че не намеквам за някакъв изключителен начин да живеем по християнски. Всеки от нас да размишлява върху това, което Бог е направил за него, и как е отговорил. Ако сме смели в този личен изпит, ще си дадем сметка за това, което още ни липсва. Вчера се трогнах, чувайки да се говори за един японски катехумен, който преподава вероучение на приятели, които още не познават Христос. И се почувствах виновен. Имаме нужда да имаме повече вяра: голяма вяра! И с вярата ще имаме съзерцание.

Размишлявайте отново спокойно върху онова божествено твърдение, което безпокои душата и в същото време я кара да вкусва сладостта на меда: „Redemi te, et vocavi te nomine tuo: meus es tu“; Аз те изкупих, нарекох те по името ти; ти си Мой. Да не крадем от Бог това, което е Негово. Бог, Който ни обикна дотам да умре за нас, Който ни избра от цялата вечност, преди сътворението на света, за да бъдем святи пред Него; и постоянно ни предлага поводи за пречистване и за ангажиране.

Но ако имаме още някакво съмнение, ето друго доказателство от Неговите устни: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод и плодът ви да пребъдва“, плодът на вашия труд на съзерцателни души.

Значи, вяра, свръхестествена вяра. Когато вярата се колебае, човекът има склонност да си представя един далечен Бог, Който почти не се грижи за чедата. Мисли за религията като за нещо чуждо, от което да черпи, когато няма други ресурси; тогава очаква, и не се разбира на каква основа, зрелищни прояви, необичайни събития. Когато вярата трепти в душата обаче, забелязваме, че стъпките на християнина не се отдалечават от нормалния и ежедневен живот на всеки човек. И че голямата святост, която Бог изисква от нас, е събрана в малките всекидневни неща, тук и сега.