Списък на параграфи

Нека действаме винаги със съзнанието за Божието присъствие, така че да не се налага да крием нищо от хората.

Липсва ти духовен живот: защото не влагаш в молитвата загрижеността за другите и жаждата за души; защото не се стараеш да виждаш ясно, да извлечеш конкретни решения и да ги прилагаш на дело; защото ти липсва свръхестествен мироглед в учението, в работата, в твоите разговори, в отношенията ти с останалите…

Живееш ли със съзнанието за Божието присъствие — последствие и проява на твоята молитва?

Не? Защото не ти остана време?… Време имаш достатъчно. Освен това, какви ще бъдат твоите дела, ако не си обмислил в Божието присъствие как да ги извършиш? Без този разговор с Него, как ще доведеш до съвършенство работата през деня?… Виждаш ли, то е сякаш да се оправдаваш, че ти липсва време за учене, понеже си изключително зает да даваш уроци. Без учене не може да се изнесе един хубав урок.

Молитвата преди всичко. Ако разбираш това и не го прилагаш на дело, не ми казвай, че ти липсва време: ти просто не желаеш да се молиш!

Молитва, повече молитва! Изглежда като някакво несъответствие сега — през време на изпитите, на толкова усилена работа… Ти имаш нужда от нея и то не само от обичайната, като една набожна практика. Молитва, даже и в свободното време; молитва, между едно занимание и друго, вместо да оставяш ума си свободен за глупости.

Не се тревожи, ако — въпреки твоето старание — не успееш да се концентрираш и да събереш мислите си. Това размишление би могло да струва повече от другото, направено с всичките му удобства в капелата.

Един полезен навик, за да се научиш да живееш в Божието присъствие: всеки ден първата аудиенция да бъде за Исус Христос.

Свикни да казваш устни молитви сутрин, докато се обличаш, както правят малките деца. В резултат ще почувстваш по-силно Божието присъствие през деня.

Винаги отлагаш Броеницата за по-късно и накрая я изоставяш, понеже ти се спи. Ако не разполагаш с друго време, казвай я на улицата, без никой да те забележи. Освен това, тя ще ти помогне да придобиеш съзнанието за Божието присъствие.

Въпроси за твоето всекидневно изпитване на съвестта: оставих ли да измине някой час, без да общувам с Бога, моя Отец? Общувах ли с Него със синовна обич? Ти можеш!

Нека не се заблуждаваме. Бог не е някаква сянка, някакво далечно същество, което ни е сътворило и след това ни е изоставило; нито пък е някакъв господар, който си заминава и повече не се връща. Макар и да не Го възприемаме чрез сетивата си, Неговото съществуване е много по-истинско от всичко онова, което виждаме и докосваме. Бог е тук, сред нас: присъстващ, жив — Той ни вижда, слуша ни, ръководи ни, вижда и най-незначителните ни постъпки, най-съкровените ни намерения.

Вярваме във всичко това, а живеем така, сякаш Бог не съществува! Защото не намираме за Него нито една мисъл, нито една дума; защото не Му се покоряваме, нито пък се стремим да овладеем плътските страсти; защото не проявяваме любов към Него, нито пък Го обезщетяваме за нанесените обиди…

Нима искаме да продължим да живеем с една мъртва вяра?

Ако ти имаше съзнанието за Божието присъствие, колко „непоправими“ действия би поправил!

Как ще живееш със съзнанието за Божието присъствие, щом само се оглеждаш наоколо си? Приличаш на замаян от лекомислие!

Казваш, че с всеки изминал ден ти се струва, че си все повече съединен с Бога. В такъв случай, всеки ден ще бъдеш все по-близо до твоите събратя.