Но нека продължим с размишленията върху чудната реалност на тайнствата. При елеопомазването (елеосвещение,б.ред) на болните – както сега се нарича последното тайнство, присъстваме на една изпълнена с обич подготовка за пътуването, което ще приключи в дома на Отец. А със светото Причастие, едно тайнство на изключителната Божия щедрост – ако можем така да се изразим – Бог ни дарява Своята благодат. Самият Бог се дава на нас, самият Исус Христос, Който реално е винаги присъстващ в даровете – а не само по време на литургията – със Своето Тяло, със Своята Душа, със Своята Кръв и Своята Божественост.

Често си мисля за отговорността, която се пада на свещениците, да предоставят на всички християни Божията щедрост в тайнствата. Божията благодат оказва помощ на всяка душа; всяко създание има нужда да му се помогне конкретно, лично. Не бива душите да се разглеждат накуп! Недопустимо е да се обижда човешкото достойнство и достойнството на Божий синове и дъщери, като не се обръща внимание на всеки поотделно със смирението на човек, който съзнава, че е инструмент за предаване на Христовата любов. Всяка душа е едно чудно съкровище; всеки човек е уникален и незаменим. Всеки струва всичката кръв на Христос.

Говорихме за борба. А борбата изисква тренировки, подходяща диета, бърза медицинска помощ в случай на заболяване, на контузия, на рани. Тайнствата – главната терапия на Църквата – са винаги от полза. Когато човек се откаже доброволно от тях, не може да стори и крачка подир Исус Христос. Те са ни нужни като дишането, като движението на кръвта в тялото, като светлината, за да преценяваме във всеки момент какво Господ иска от нас.

Аскетизмът на християнина изисква мъжество, а това мъжество е в ръцете на Твореца. Ние сме тъмнината, а Той – най-блестящо сияние; ние сме болестта, а Той – крепкото здраве; ние сме бедността, а Той – безкрайно богатство; ние сме слабостта, а Той ни подкрепя, „защото Ти си Бог на моята сила”¹⁸. Нищо на земята не е способно да създаде пречки пред горещо желание на Христа да пролее Своята изкупителна кръв. Но човешката нищета може да замъгли погледа и очите ни да не забележат Божието величие. Оттам идва отговорността на всички вярващи и особено на тези, които имат задачата да ръководят – т.е. да служат – духовно на Божия народ, да не заприщват изворите на благодатта, да не се срамуват от Христовия кръст.