Божието милосърдие

Днес започва адвентното време и е добре, че разгледахме клопките на тези врагове на душата: безредието на чувствеността и лекомисленото непостоянство; безумието на разума, който се противи на Господ; високомерната горделивост, погубваща любовта към Бог и към хората. Всички тези душевни състояния създават несъмнени пречки, които имат голяма объркваща сила. Затова в литургията ние призоваваме Божието милосърдие: „Към Тебе, Господи, въздигам душата си. Боже мой, на Тебе се уповавам, да се не посрамя (навеки), да не тържествуват над мене враговете ми”²⁴ – така се молихме в началото й. А пък в антифона при принасянето на даровете повтаряме: „На Тебе се уповавам, да се не посрамя”.

Сега, когато наближава времето на спасението, утешително звучат думите от устата на свети Павел: „А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия Спасител, Бога, Той ни спаси не поради делата на праведност, що ние извършихме, а по Своята милост”²⁵.

Ако се вгледате в Светото писание, ще откриете постоянното присъствие на Божието милосърдие: „с милост Господня е пълна земята”²⁶, разпростира се върху всички Негови чеда: „милостта на Господа е върху всяка плът”²⁷; тя ни окръжава²⁸, ни преварва²⁹, ни избавя³⁰ и пребъдва вечно³¹. Бог се грижи за нас като Любящ баща и по милостта Си си спомня за нас³² - една блага милост³³, благовременна като дъждовните облаци³⁴.

Исус Христос накратко изразява цялата история на Божията милост: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани”³⁵. И на друго място казва: „бъдете милосърдни, както и нашият Отец е милосърден”³⁶. Много добре са се запечатали у нас – сред многобройните подобни картини от Евангелието – милостта към прелюбодейката, притчата за Блудния син, тази за изгубената овца, за опростения длъжник, възкресяването на сина на вдовицата от Наин³⁷. Колко справедливи основания има, за да се обясни това чудо! Умира едничкият син на тази бедна вдовица, който е смисълът на живота й, нейната опора в старостта. Ала Христос не извършва чудесата от чувство за справедливост; прави ги от съчувствие, понеже се вълнува от човешката болка.

Каква сигурност трябва да ни вдъхне състраданието на Господ! „И кога завика към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.”³⁸ Това е един призив, едно обещание, което Той винаги изпълнява. „И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.”³⁹ Враговете на нашето освещаване са безсилни, понеже Божията милост ни предварва; а ако се случи да паднем – по наша вина и поради нашата слабост – то Господ ни помага и ни изправя. „Ти си се научил да избягваш нехайството, да държиш далече от себе си високомерието, да проявяваш благочестие, да не бъдеш подвластен на светските неща, да не предпочиташ тленното пред вечното. Но тъй като човешката природа заради своята слабост не може да стъпва уверено в този хлъзгав свят, Добрият лекар ти е посочил лековете срещу заблужденията, а Милостивият съдия не ти е отнел надеждата за прошката.”⁴⁰