Започва новата литургична година и началните думи на литургията ни предлагат едно размишление, дълбоко свързано с основата на нашия християнски живот – християнското призвание, което сме получили. „Покажи ми, Господи, Твоите пътища и научи ме на Твоите пътеки.”¹ Ние молим Господ да ни напътства, да ни посочва Неговите пътеки та да можем да постигнем пълнотата на Неговите заповеди - а това е любовта².

Предполагам, че и вие като мен, замисляйки се върху обстоятелствата, които са съпътствали вашето решение да се стараете да живеете вярата в пълнота, ще сте много благодарни на Господ, понеже сте убедени съвсем искрено, а не поради някаква престорена скромност, че в това нямате никаква лична заслуга. Обикновено се учим да призоваваме Бог още като деца – от устата на нашите родители християни. По-късно учители, приятели, познати са ни помагали по различни начини да не губим от погледа си Исус Христос.

Един ден - не искам да говоря общо, отвори сърцето си на Господ и Му разкажи твоята история – може би твой приятел, обикновен християнин като теб самия, ти е разкрил едно ново и задълбочено виждане на вярата, което е същевременно и старо като Евангелието. Той те е насочил към възможността да следваш неотстъпно Христос, да станеш апостол на апостоли. Възможно е тогава да си загубил душевния си покой и да си го придобил отново - вече като пълен мир,когато си казал „Да” на Бог съвсем свободно, защото ти си го пожелал – ето кое е свръхестественото в случая. И тогава е дошла радостта – силна и непрестанна, която те напуска единствено когато се отдалечиш от Него.

Не обичам да говоря за избрани или предпочетени хора. Христос е Този, Който говори, Който избира. Така пише в Писанието: „избра ни чрез Него, преди да се свят създаде, за да бъдем свети”³. Знам, че това не те изпълва с гордост, нито прави да си мислиш, че превъзхождаш другите хора. Този избор, в който се корени нашето призвание, трябва да бъде основата на твоето смирение. Нима се издига паметник на четките на великия художник? Дори ако те служат за създаването на шедьоври, заслугата е на твореца. Ние, християните, сме само инструменти в ръцете на Твореца на света, на Изкупителя на всички хора.