Нека се поучим от това поведение на Исус. В своя земен живот Той дори не пожела славата, която Му се полага; независимо че имаше пълното право да бъде почитан като Бог, Той прие образ на човек, на раб²⁹. Така християнинът научава, че цялата слава принадлежи на Бог и че не може да използва известността и величието на Евангелието като инструмент за постигане на човешки амбиции и интереси.

Нека се поучим от Исус. Като се възпротивява на всякаква човешка слава, Неговото поведение е в пълно съответствие с величието на уникалната Му мисия – възлюбеният Син на Отец взима човешка плът, за да спаси хората. Това е мисия, която любовта на Отец е обгърнала с преизобилна нежна грижовност: „Син Мой си Ти; Аз днес Те родих; искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие”³⁰.

Християнинът, който – следвайки Христос – живее в това състояние на безусловно обожаване на Отец, също чува от Господ слова, пълни с нежна загриженост: „Защото той Ме възлюби, ще го избавя; ще го защитя, защото позна името Ми”³¹.