Рискованата безопасност на християнина

„Който живее под покрива на Всевишния, той обитава под сянката на Всемогъщия”⁴ –живеенето с Бога - в това се състои рискованата сигурност на християнина. Трябва да бъдем убедени, че Бог ни чува, че постоянно изслушва нашите нужди– така сърцето ни ще се изпълни с мир. Ала животът с Бог несъмнено е съпътстван от риск – Господ не се задоволява с половинчати работи, иска ни целите. И да сме по-близо до Него, означава да сме готови за ново обръщане, за ново преобразяване, означава по-внимателно да се вслушваме в Неговите вдъхновения, в светите намерения, които Той поражда в нашата душа, и да ги претворяваме на дело.

Безспорно след първото ни съзнателно решение да живеем в пълнота учението на Христос, ние много сме напреднали по пътя на вярното следване на Неговото слово. Обаче не е ли вярно, че ни чакат още много неща за поправяне? Не е ли вярно, че у нас има основно много горделивост? Значи несъмнено ни е нужна нова промяна, по-пълна преданост, по-дълбоко смирение, така че с намаляването на нашия егоизъм у нас да расте Христос, защото „Той трябва да расте, пък аз да се смалявам”⁵.

Не можем да тъпчем на едно място. Необходимо е да вървим напред към целта, която сочи свети Павел: „и вече не аз живея, а Христос живее в мене”⁶. Т.е. нашата амбиция – висока и благородна, е да се уподобим на Христос, да станем свети. Понеже няма друг път, щом човек иска да върви в съгласие с Божия живот, освен този, който Бог при кръщението е посял в нашите души. Напредването е напредък в светостта; отстъплението е отказване от развитие на християнския живот. Защото огънят на Божията любов изисква да бъде постоянно подхранван, да се разгаря всеки ден, да пуска дълбоки корени в душата. А огън може да се поддържа само ако непрекъснато хвърляме в него все нови неща. Което значи, че ако не се разгаря, той е на път да угасне.

Припомнете си думите на свети Августин: „Ако кажеш стига, ти си загубен. Стреми се винаги към по-голямото, винаги върви, винаги напредвай. Не стой на едно място, не отстъпвай, не се отклонявай”⁷.

Днес Великите пости поставят пред нас тези основни въпроси: напредвам ли във верността си към Христос? Напредвам ли в стремежа си към святост? Напредвам ли в апостолската щедрост в моя всекидневен живот, в обичайната работа сред колегите ми?

Нека всеки безгласно отговори на тези въпроси. И ще си даде сметка, че е нужно ново преобразяване, та Христос да живее в нас, та образът Му ясно да се отразява в нашето поведение.

„Ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва”⁸. Това отново ни го казва Христос – като на ухо, доверително: носи кръста си всеки ден. ”Не само по време на гонения – пише свети Йероним – или когато се представи възможност за мъченичество, а при всяка ситуация, във всяко дело, във всяка мисъл, във всяка дума нека се отречем от онова, което сме били преди, и да изповядаме това, което сме сега, след като сме се преродили в Христос”⁹.

Тези разсъждения в действителност не са нещо повече от ехо на казаното от апостол Павел: „Вие бяхте някога в тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината, защото плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина – и изпитвайте, що е благоугодно Богу”¹⁰.

Обръщането е въпрос на миг; освещаването е дело за през целия живот. Божественото семе на любовта, което Бог е посял в нашите души, иска да расте, да се проявява в дела, да дава плодове, които във всеки момент да бъдат благоугодни на Господа. Затова е крайно необходимо да бъдем готови да започнем отново, пак да открием – при новите обстоятелства в нашия живот – светлината, подтика на първото обръщане. Заради това трябва да се подготвим със задълбочен изпит на съвестта, просейки помощ от Господ, та по-добре да Го опознаем и по-добре да опознаем самите себе си. Няма друг път, щом искаме ново обръщане.