Подходящо време

„Ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия”¹¹. Понеже Божията благодат може да изпълни душите ни през тези Велики пости, стига да не сме затворили вратите на сърцето си. Трябва да сме благоразположени, да имаме наистина желание за обръщане, да не си играем с благодатта на Господ.

Не обичам да говоря за страх, тъй като движещата сила за християнина е Божията любов, която се прояви в Христос и ни учи да обичаме всички хора и цялото творение. Но трябва да си говорим за отговорност, за сериозно отношение. „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива”¹² – ни предупреждава апостол Павел.

Трябва да вземем решение. Не е редно да живеем, държейки запалени две свещи, с които се запасява - според народната ни поговорка – всеки човек: една за свети Михаил и една за дявола. Трябва да изгасим свещта за дявола. Целият ни живот трябва да гори и изгори в служба на Господ. Ако нашият стремеж към святост е искрен, ако имаме смирението да се оставим в ръцете на Бог – всичко ще върви добре. Защото Той е винаги склонен – особено по това време - да ни дари Своята благодат, благодат за ново обръщане, за обновяване на нашия християнски живот.

Не бива да смятаме тези Велики пости само като който и да е период от време, като циклично повторение в литургичната година. Това е един уникален момент, това е време на Божия помощ, която трябва да приемем. Исус минава край нас и очаква от нас - и то днес, сега - една голяма промяна.

„Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!”¹³. Отново се чува подвикването на Добрия пастир, гальовното: „нарекох те по името ти”¹⁴. Той призовава всекиго с името му, с това име, което използват само хората, които ни обичат. Няма думи, с които да изразим нежността на Исус към нас.

Нека заедно се замислим върху тази чудна Божия любов – Господ идва насреща ни, Той ни чака, застанал край пътя, за да не би случайно да Го подминем. И се обръща лично към всеки от нас, говори ни за нашите проблеми, които са и Негови, като кара съвестта ни да се разкайва, да ставаме по-щедри и разпалва в душите ни жаждата да бъдем предани, да можем да се наречем Негови ученици. Достатъчно ни е да чуем тези съкровени покани на благодатта, които звучат като нежен упрек, за да си дадем сметка, че Той не ни е забравял през цялото време, докато ние сме се отвръщали от Него. Христос ни обича с неизчерпаемата любов, изпълваща Неговото Божие сърце.

Вижте колко е настоятелен: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах”¹⁵. При положение, че Той ти обещава славата, Своята любов, която ти дарява във време благоприятно, и те призовава.А ти какво даваш на Господ? Ти как ще отговориш?Аз как ще отговоря на тази Исусова любов, която срещаме всеки ден?

„Ето сега ден на спасение” – ето го тук, пред нас, този ден на спасение. Гласът на Добрия пастир стига до нас: „нарекох те по името ти”. Трябва да отговорим – на любов с любов се отплаща – с думите: „ето ме! Ти ме вика”¹⁶. И съм решен дните на Великите пости да не отминат без да оставят следа– както минава водата върху камъните. Ще се оставя да бъда изпълнен от Него и преобразен; ще се променя, ще се обърна отново към Господ и ще Го заобичам така, както Той иска да бъде обичан.

„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце,и с всичката си душа, и с всичкия си разум”¹⁷. Какво остава от твоето сърце – коментира свети Августин – та да можеш да обичаш себе си? Какво остава от душата ти, какво от разума ти? „С всичкото”? – казва Той. (Този) „Който те създаде, иска всичко от теб”¹⁸.