Хлябът и жътвата – общение с всички хора

Исус – както ви казвах в началото – е сеячът. И посредством християните продължава Своята божествена сеитба. Христос стиска зърното в наранените Си ръце, напоява го с кръвта Си, пречиства го и го хвърля в браздата – в света. Хвърля зърната едно по едно, та всеки християнин в своята среда да даде свидетелство за плодотворността на Смъртта и Възкресението Господни.

Щом сме в ръцете на Христос, трябва да поемем от Неговата изкупваща кръв, да се оставим Той да ни разпръсне и да приемем животът ни да бъде такъв, какъвто Бог го иска. И да бъдем убедени, че семето – за да даде плод - трябва да се зарови и да умре¹⁷. Едвам след това израства стъблото и се появява зърното. От зърното се прави хлябът, който ще бъде превърнат от Бог в Тяло Христово. Така ние отново се съединяваме в Исус, нашия Сеяч. „Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже всички се причастяваме от един хляб“¹⁸.

Нека никога не забравяме, че няма да има плод, ако нищо не сме посели. И затова е необходимо щедро да разнасяме Божието слово, да насърчаваме хората да познаят Христос и след като Го познаят, да изпитват нужда от Него. И затова празникът Тяло и Кръв Христови – Хлябът на живота, е добра възможност да размишляваме за това, което жадуват хората: истина, справедливост, единство и мир. Относно жаждата за мир ще кажем със свети Павел: „Той е нашият мир“¹⁹. Търсенето на истината трябва да ни напомни, че Исус е пътят, истината и животът²⁰. Онези, които искат единство, трябва да заведем пред Христос, Който се моли „да бъдат в пълно единство“²¹. Жаждата за справедливост трябва да ни отведе до първоизточника на разбирателството между хората – съзнанието, че сме братя, че сме деца на един Отец.

Мир, истина, единство, справедливост. Колко трудно изглежда понякога да се преодолеят препятствията, които пречат на човешкото разбирателство. Въпреки това ние, християните, сме призвани да осъществим това чудо на братството – с Божията благодат да успеем да накараме хората да се отнасят едни към други по християнски: „Понасяйте един другиму теготите“²², следвайки в живота заповедта да се обичаме, която е присъща на съвършенството и резюмира целия Закон²³.