Да поддържаме връзка с Исус чрез Словото и чрез Хляба

Исус е скрит в Светата Евхаристия на олтара, за да се осмелим да се приближим до Него, за да бъде наша прехрана, та накрая да се единим с Него. Когато казва: „без Мене не можете да вършите нищо“¹¹, Той не обрича християнина на бездействие, нито го заставя да започне трудно и дълго търсене на Неговата личност. Не, Той остава между нас и е съвсем достъпен за всеки.

Когато се събираме пред олтара при извършване на литургичната жертва, когато съзерцаваме светата хостия, изложена в мостранцата (хостенсорий,б.ред), или я обожаваме, скрита в дарохранителницата, трябва да съживяваме нашата вяра, да разсъждаваме за този нов начин на съществуване, който ни се дава. И да се умилим от любовта и нежността на Бог.

„И постоянствуваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите“¹². Така Писанието ни описва поведението на първите християни – събрани в съвършено единство от вярата на апостолите, взимащи участие в Евхаристията, молещи се в единомислие. Вяра, Хляб и Слово.

Присъствието на Исус в Евхаристията е сигурен залог за Неговото присъствие и в нашите души; за Неговата мощ, която крепи света; за Неговите обещания за спасение, които ще помогнат на цялото човешко семейство – когато дойде краят на времената – да заживее вечно в Небесния дом до Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, до Блажената Троица, Един Бог. Вярвайки в Исус, в Неговото реално присъствие под вид на хляб и вино, нашата вяра е цялостна и действена.