Днес, на празника Тяло и Кръв Христови, заедно ще размишляваме за дълбочината на любовта на Господ, която Го подбуди да остане с нас под вид на светите дарове. И сякаш с ушите си чуваме Неговите притчи, отправени към народа: „Ето,излезе сеяч да сее; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха. Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет“¹.

Същото важи и днес. Божественият сеяч хвърля и сега Своите зърна. Делото на спасението продължава и Господ иска ние да Му сътрудничим. Иска ние, християните, да отворим за любовта Му всички пътища на земята; приканва ни чрез учението и чрез Своя пример да разпространяваме Божието послание до най-далечните кътчета на земята. Настоява като членове на църковната общност и на гражданското общество всеки от нас да бъде един друг Христос, като освещава своя труд и съответните си отговорности, изпълнявайки съвестно своите задължения.

Ако се огледаме наоколо, ако погледнем света, който обичаме, понеже е Божие дело, ще забележим как притчата се сбъдва. Словото на Исус Христос дава плод, събужда в много души стремеж към посвещаване и вярност. Животът и постъпките на онези, които служат на Бог, са променяли историята и даже мнозина, непознаващи Бог, действат – може би дори без да го съзнават – под влиянието на идеали, родени от християнството.

Ще видим също, че част от зърната пада на каменисто място или сред тръни и храсти – има сърца, затворени за светлината на вярата. Идеалите за мир, помирение, братство са приемани и провъзгласявани, обаче в немалко случаи делата им противоречат. Някои хора напразно упорстват да заглушат Божия глас, като спират разпространението му било с груба сила, било с не толкова явно вмешателство, но много по-коварно, тъй като приспива духа – с безразличието.