Текстовете в Светото писание, които ни говорят за Света Богородица, ни показват как майката на Исус съпровожда своя Син на всяка крачка - като се приобщава към изкупителната Му мисия, като се радва и страда с Него, като обича онези, които Исус обича, като с майчинска заинтересованост се грижи за всички около Него.

Нека се спрем, например, на разказа за сватбата в Кана Галилейска. Бидейки сред поканените на една от многолюдните селски сватби, събрала хора и от околните села, Дева Мария вижда, че няма вино⁷. Само тя го забелязва и го забелязва веднага. Колко близки ни изглеждат тези сцени от живота на Христос! Защото величието на Бог се вплита в обикновеното, в обичайното. Присъщо е за жената, за грижовната домакиня, да забелязва пропуските, да обръща внимание и на дребните детайли, които правят приятен човешкия живот. Така действа Дева Мария.

Забележете също така, че именно свети Йоан разказва за станалото в Кана; той е единственият евангелист, който описва тази черта на майчинска загриженост у Дева Мария. Свети Йоан иска да ни напомни, че Богородица стои в началото на обществения живот на Господ. Това ни показва, че той е съумял да вникне в значението на Марииното присъствие. Исус знае на кого да повери майка Си – на ученик, който я обича, който се е научил да я обича като собствена майка и е способен да я разбира.

Нека сега се замислим за дните в очакване на Петдесетница, времето след Възнесение. Учениците, изпълнени с вяра след Възкресението на Христос и с нетърпение очакващи да се изпълни обещанието за Свети Дух, искат да бъдат заедно и ги виждаме събрани с Дева Мария, майката на Исус⁸. Молитвата на учениците съпровожда молитвата на Мария. Това е молитвата на едно сплотено семейство.

Този път информацията ни дава свети Лука – евангелистът, който разказва най-подробно детството на Исус. Сякаш е искал да ни покаже, че както Девата е имала първостепенна роля във Въплъщението на Словото, подобно е нейното място и при началото на Църквата, която е Тяло Христово.

Още от първите моменти на живота на Църквата всички християни, които са търсили любовта на Бог – тази любов, която ни се открива и се въплъщава в Исус Христос – са се срещали с Девата и по различни начини са усещали майчинската й загриженост. Светата Дева с право може да бъде наречена Майка на всички християни. Свети Августин го казва съвсем ясно: „Със своята любов тя спомагаше в Църквата да се родят вярващите – членове на Тази глава, на Която тя бе майка по плът в живота“⁹.

Затова никак не е странно, че едно от най-старите свидетелства за почитанието към Дева Мария е именно една молитва, пълна с упование. Говоря за антифона, съставен преди много векове, който пеем и днес: “Под твоето покровителство прибягваме, Света Богородице, не презирай молитвите, които ти отправяме в нашите нужди, но избавяй ни винаги от всяка опасност, Дево славна и благословена“¹⁰.