Майка на Христос, Майка на християните

При моите многобройни и редовни посещения на Мариини светилища след 1935 г. имах възможност доста да размишлявам върху любовта на толкова много християни към майката на Исус. И винаги съм смятал, че тази любов е ответна любов, проява на синовна благодарност. Защото Мария е здраво свързана с висшата проява на Божията любов – Въплъщението на Словото, Което стана човек като нас и пое бремето на нашата окаяност и грехове. Дева Мария, вярна на Божията мисия, за която беше създадена, щедро е откликвала и продължава да откликва на нуждите на хората, призвани всички да бъдат братя на нейния Син Исус. И Божията майка сега реално е майка и на хората.

Това е така, защото така го пожела Господ. А Свети Дух повели то да остане записано, та да го знаят всички поколения: „При кръста Исусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Исус, като видя Майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“⁵.

Йоан, обичаният ученик на Исус, приема Мария и я въвежда в своя дом, в своя живот. Религиозните автори са видели в тези думи от Евангелието една покана към всички християни - да намерим място и за Мария в нашия живот. До известна степен това пояснение е почти излишно. Дева Мария наистина иска да я призоваваме, доверчиво да се доближим до нея и, обръщайки се към нейното майчинство, да я помолим „да се прояви като наша майка“⁶.

Но тя е майка, която не чака да я молят, която дори предварва нашите молитви, защото познава нашите нужди и бързо ни идва на помощ, показвайки на дело, че непрекъснато се сеща за своите деца. Всеки от нас, като направи преглед на живота си и забележи как в него се проявява Божието милосърдие, може да открие хиляди причини, за да се почувства по особен начин дете на Мария.