Сред даровете на Свети Дух има един, от който, бих казал, особено се нуждаем всички християни – дара на мъдростта. Като ни дава да познаем Бог и да Му се наслаждаваме, този дар ни дава способността да преценяваме вярно нещата и събитията в живота. Ако следвахме последователно нашата вяра, когато се оглеждаме наоколо и наблюдаваме случващото се в историята и на света, несъмнено щяхме да изпитаме в сърцата си същите чувства, развълнували Исус Христос: „Като видя тълпите народ, съжали ги, задето са изнурени и пръснати като овци, които нямат пастир“²¹.

Не може да се каже, че християнинът не забелязва хубавите неща в човечеството, че не оценява чистата радост, че не е причастен към земните идеали и стремежи. Напротив. Всичко това той го усеща дълбоко в душата си и го съпреживява особено силно, тъй като познава по-добре от всички възможностите на човешкия дух.

Християнската вяра не ограничава поривите на сърцето, нито осакатява благородните замисли на душата. Обратното, тя ги развива, разкривайки техния истински и най-чист смисъл. Ние не сме призвани към каквото и да е щастие, а сме призвани да се уподобим на Бог, да познаем и да обичаме Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, а пък чрез Света Троица и чрез Единия Бог да обичаме всички ангели и всички хора.

В това е смелостта на християнската вяра: да провъзгласява значимостта и достойнството на човешката природа и да изтъква, че сме били създадени – чрез благодатта, издигаща ни на свръхестествено стъпало – да постигнем достойнството на Божи деца. Това би било немислима смелост, ако не беше основано върху спасителния завет на Бог Отец, ако не беше утвърдено чрез Христовата кръв и не беше потвърдено и станало възможно чрез непрекъснатото действие на Свети Дух.

Трябва да живеем според вярата и да растем във вярата, докато за всеки от нас, за всеки християнин бъде възможно да се каже написаното преди векове от един от големите учители на Източната църква: „Както чистите и прозрачни тела започват да блестят и да излъчват светлина, когато биват осветени, така и душите, водени и просветени от Свети Дух, се зареждат духовно и носят на другите светлината на благодатта. От Свети Дух изхожда познаването на бъдещето, проумяването на тайните, разбирането на скритите истини, разпределението на даровете, небесното гражданство, общуването с ангелите. Той дава никога несекващата радост, постоянството в Бог, близостта до Бог и най-висшето, което човек може да си представи – уподобяването на Бог“²².

Съзнанието за значимостта на човешкото достойнство – станало изключително и дивно, поради факта, че по благодат сме получили осиновение от Бог – заедно със смирението формират в християнина една цялостна личност, защото не нашите сили ни спасяват и ни дават живот, а единствено Божията милост. Това е истина, която не бива никога да се забравя; иначе богоуподобяването (обожението,б.ред.) ще се опорочи и ще се превърне в самонадеяност, в горделивост и рано или късно ще доведе до духовно рухване - щом човек осъзнае своята слабост и окаяност.

„Мога ли да се осмеля да кажа: аз съм свят? – се пита свети Августин – Ако кажех свят в смисъл на освещаващ, който няма нужда някой да го освещава, бих бил горделивец и лъжец. Обаче ако под свят разбираме освещавания според казаното в Левит: „бъдете свети, защото Аз съм свет“ (11:45), тогава и цялото Тяло Христово, до последния човек, живеещ на края на земята, и най-горният, и най-долният нека смело да кажат: аз съм свят“²³.

Обичайте Третото лице на Света Троица. Вслушвайте се дълбоко в себе си в Божите нашепвания – поощрителни или укорителни. Нека светлината, която се разлива в душата ви, осветява също и вашия път на земята. И Богът на надеждата ще ни изпълни с мир, та тази надежда непрекъснато да се преумножава чрез силата на Свети Дух²⁴.