Ние, християните, носим в глинени съдове необхватните съкровища на благодатта¹⁶. Бог е поверил Своите дарове на свободната човешка воля – крехка и изменчива, и въпреки че Господнята сила ни подкрепя, нашата похот, нашата привързаност към спокойствието и нашата гордост понякога я отхвърлят и ни вкарват в грях. Много пъти - вече повече от четвърт век, когато казвам Верую-то и изповядвам моята вяра в божественото начало на Църквата – една, свята, католическа и апостолска, аз добавям „въпреки всичко“. Когато говоря за този мой навик и ме попитат какво искам да кажа, отговарям: въпреки твоите и въпреки моите грехове.

Да, това е вярно, но не ни дава никакво право да съдим Църквата по човешка мярка, без вяра според богословието, като се вторачваме единствено в по-голямата или по-малката пригодност на някои клирици или миряни. Да се действа така, значи да се подхожда повърхностно. Главното в Църквата не е да се вторачваме как хората откликват на Бог, а да гледаме какво прави Бог. Това е Църквата – Христос, Който присъства сред нас; Бог, Който идва при човечеството, за да го спаси, като ни призовава със Своето откровение, като ни освещава със Своята благодат, като ни подкрепя с постоянната Си помощ в големите и малките сражения на всекидневния живот.

Можем дори да започнем да се съмняваме в хората, но при всички случаи сме длъжни да се съмняваме в себе си и да завършваме деня с „Моя вина“ – едно дълбоко и искрено деяние на разкаяние. Ала нямаме право да се съмняваме в Господ. А да се съмняваме в Църквата, в нейния божествен произход, в спасителната роля на нейните проповеди и тайнства, значи да се съмняваме в самия Бог, значи да не вярваме в слизането на Свети Дух в пълнота.

„Преди Христос да бъде разпънат – пише свети Йоан Златоуст – нямаше никакво помирение. И докато нямаше помирение, не бе изпратен Свети Дух... Отсъствието на Свети Дух беше знак на Божия гняв. Сега, когато Го виждаме изпратен в пълнота, не бива да се съмняваме в помирението. Но ако кажат и ви попитат: Къде е сега Свети Дух? За Негово присъствие можеше да се говори, когато ставаха чудеса, когато мъртви възкръсваха и прокажени оздравяваха. Откъде да знаем, че сега Той наистина е тук? Не се безпокойте. Ще ви докажа, че Свети Дух и сега е помежду нас...

Ако не съществуваше Свети Дух, не бихме могли да кажем: Господи, Исусе, понеже „никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Светаго“(1 Кор. 12:3). Ако не съществуваше Свети Дух, не бихме могли да се молим с упование. Нали казваме: „Отче наш, Който си на небесата“ (Мт. 6:9). Ако не съществуваше Свети Дух не бихме могли да наричаме Бог наш Отец. Откъде знаем това? Апостолът ни учи: „А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч Отче!“ (Гал. 4:6).

Когато призоваваш Бог Отец, припомняй си, че Свети Дух, действайки в душата ти, ти е дал тази молитва. Ако нямаше Свети Дух, в Църквата нямаше да има слова с мъдрост и знание, тъй като е писано: се дава чрез Духа слово на мъдрост (1 Кор. 12:8)... Ако нямаше Свети Дух, нямаше да има и Църква. Но след като Църквата съществува, значи е сигурно, че Свети Дух е тук“¹⁷.

Независимо от човешките недостатъци и ограниченост, повтарям, Църквата е това: знак и в известен смисъл – не в строгия догматичен смисъл, определящ същността на седемте тайнства на Новия завет –тя е всеобщото тайнство на Божието присъствие в света. Да си християнин, значи да си възроден от Бог и изпратен на хората, за да им възвестяваш спасението. Ако имахме крепка и жива вяра, ако смело носехме Христос сред хората, пред очите ни щяха да стават чудеса както по времето на апостолите.

Защото и днес слепи проглеждат – загубилите способността да гледат небето и да съзерцават Божите чудеса. И днес се изцеряват разслабени и недъгави – скованите от своите страсти, чиито сърца вече не знаят как да обичат; отварят се ушите на глухите – нежелаещите и да чуят за Бог; проговарят немите – завързалите езика си, понеже не искат да признаят падението си; възкръсват мъртвите – умрелите поради греховете си. Ние отново се убеждаваме, че „словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч“¹⁸ и както първите християни се радваме, виждайки силата на Свети Дух и Неговото действие върху ума и волята на Неговите създания.