Списък на параграфи

Не си щастлив, защото завърташ всичко така, сякаш винаги ти си центърът на нещата: болял те стомахът, уморен си, казали ти това или онова…

Опитвал ли си да мислиш за Него и чрез Него за другите?

Почувства болка в сърцето, когато ти казах: това, което търсиш, не е обръщането, а една торба, за да скриеш твоята нищета… и така да вървиш спокойно напред —влачейки след себе си този жалък товар.

Само глупавите са твърдоглави, много глупавите — много твърдоглави.

Да изтръгнеш себелюбието от твоето сърце и да внесеш обичта към Исус Христос — в това се състои тайната на успеха и на щастието.

Макар и да твърдиш, че следваш Христос, по един или друг начин, все се стремиш да бъдеш „ти“ този, който действа, според „твоите“ планове и само с „твоите“ сили. Той обаче е казал: „Sine Мe nihil!“ — „Без Мен не можете да направите нищо!“.

Не ти признаха онова, което ти наричаш твое „право“ и което аз ти преведох като „твое право на гордост“… Жалък смешльо!… Ти изпита, понеже не можеше да се защитиш — нападателят беше твърде силен — болката от стотина плесници. И въпреки всичко това, не се научи на смирение.

Сега твоята съвест е тази, която те укорява — нарича те горделив… и малодушен. Благодари на Бога за това, че започваш да разбираш своя „дълг на смирение“.

Ти си пълен със себе си, със себе си, със себе си… и няма да бъдеш полезен, докато не се изпълниш с Него, с Него, с Него, действайки „в името Господне“ — в името на Бога и с Неговата сила.

Как искаш да следваш Христос, щом всичко се върти само около теб?

Една нетърпелива и безредна загриженост за професионално издигане може да прикрие себелюбието под плаща на „служба в полза на душите“. С лицемерие — няма да променя и една сричка от тази дума — си измисляме оправдание, за да не пропуснем някой случай, някое благоприятно обстоятелство…

Обърни очи към Исус — Той е „Пътят“. Дори и през годините, в които живее в неизвестност, не Му липсват случаи и обстоятелства „твърде благоприятни“, за да започне отрано своя обществен живот. Например на дванадесет годишна възраст, когато учителите се учудват на Неговите въпроси и отговори. Но Исус Христос изпълнява волята на Своя Отец и чака послушно!

Не губи това твое свято желание да поднесеш целия свят на Бога. Когато те обсебят някои идеи — може би жажда за бягство — помни, че от теб също се иска да се подчиняваш и да се занимаваш с тази неприятна работа, лишена от блясък, докато Господ не поиска от теб нещо друго. Той има Своето време и Своите пътища.

Неблагоразумни и горделиви се показват всички онези, които злоупотребяват със своето привилегировано положение — което дължат на парите, на семейството, на ранга, на длъжността, на интелекта си — за да унижават по-малко облагодетелстваните.

Гордостта, рано или късно, унижава пред другите „по-големия“ човек, който действа като някаква суетна и безмозъчна марионетка, движена от конци, които сатаната дърпа.

Поради самонадеяност или обикновена гордост мнозина държат един „черен пазар“, за да поддържат изкуствено високи собствените си лични качества.

Не се отчайвай, когато забелязваш грешките си. Реагирай!

Безплодието в делата не е последствие толкова от извършените пропуски, колкото от гордостта.

Ако паднеш, изправи се с още по-силна надежда. Единствено себелюбието ни пречи да разберем, че грешката, когато бива поправена, ни помага да се опознаем и да се смирим.

„Не сме годни за нищо.“ Едно песимистично и невярно твърдение. Ако желаем, с Божията благодат — едно основно и необходимо средство — можем да станем полезни в много начинания, като подходящи инструменти.

Накара ме да се замисля строгото, но точно изречение на онзи Божи човек, когато забеляза надменността на една личност: „Облича се в собствената кожа на дявола — гордостта.“

В отговор в душата ми възникна желанието да се облека в препоръчаната от Исус добродетел — „Quia mitis sum et humilis corde“ — „Защото съм кротък и смирен по сърце“, — която привлече погледа на Пресвета Троица върху Неговата и наша Майка: смирението — да знаем и да чувстваме, че сме нищо.