Списък на параграфи

За момент ще разгледаме четивата от днешната литургия за Велики вторник, за да можем да различаваме истинското богоуподобяване от мнимото богоуподобяване. Ще говорим за смирението, защото това е добродетелта, която ни помага да разпознаваме едновременно нашата нищета и нашето величие.

Нашата нищета изпъква прекалено ясно. Не говоря за естествените ограничители, за многото грандиозни планове, които си прави човек и които обаче никога няма да осъществи дори заради простата липса на време. Говоря за това, което вършим лошо, за паденията, за грешките, които биха могли да се избягнат, но не се избягват. Постоянно изпитваме нашата собствена неефикасност. Понякога обаче сякаш ни се струпват всички тези неща, сякаш изпъкват по-релефно, за да си дадем сметка колко сме незначителни. Какво да правим?

„Надявай се на Господа”^[1], живей с надежда, с любов и вяра – ни съветва Църквата.„Бъди мъжествен”^[2]. Какво значение има, че сме създадени от пръст, щом имаме надежда, положена в Бог? И ако в даден момент някоя душа преживява отстъпление, падение – това не е задължително да се случва, се пристъпва към лечение, както се постъпва обикновено във всекидневния живот при телесното здраве, и всичко започва отначало!

⃰ Проповед, произнесена на 6 април 1965 г.

[1] Пс. 26(27):14, който се чете в началото на литургията.

^[2] Пак там.

„Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”^[1], поучава свети апостол Петър. Във всяко време, във всяка човешка ситуация, за да живеем богоподобен живот – няма друг път освен пътя на смирението. Да не би Господ да изпитва наслада от нашето унижение? Не! Какво би постигнал с нашето принизяване Този, Който е създал всичко и крепи и управлява цялото творение? Бог желае нашето смирение единствено за да опразним нашето същество, та Той да ни изпълни; иска да не Му поставяме препятствия, та – казвайки го на човешки език – нашето клето сърце да побере повече Негови благодати. Защото този Бог, Който ни вдъхновява да бъдем смирени, е Същият, Който „ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло, със силата, чрез която Той може и да покорява на Себе Си всичко”^[2]. Нашият Господ прави така, че да бъдем Негово притежание. Той е Този, Който извършва в нас истинското богоуподобяване.

^[1] 1 Петр. 5:5.

^[2] Фил. 3:21.

Смирение и радост

Освободи ме от всичко лошо и лукаво в човека.^[1] Отново текстът от литургията ни говори за истинското богоуподобяване – посочва ни лошото тесто, от което сме направени, и всички злостни склонности; а после умолява: „Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята свята планина”^[2]. Не се притеснявам да ви призная, че се развълнувах, докато четях тези думи от четивата по време на литургия.

Какво трябва да правим, та да придобием това добро богоуподобавяне? В Евангелието четем, че Исус „по Иудея не искаше да ходи, понеже иудеите търсеха да Го убият”^[3]. Той, Който само с един акт на волята Си можеше да унищожи Своите врагове, използваше човешките средства. Той, Който е Бог и само да решеше, щеше да промени обстоятелствата, ни остави един прекрасен пример – не отиде в Юдея. „Рекоха братята Му: замини оттук и иди в Иудея, за да видят и Твоите ученици делата, що вършиш”.^[4] Те искаха да направи нещо извънредно. Забелязвате ли? Давате ли си сметка, че това е един урок върху „истинското богоуподобяване“ и върху „мнимото“?

Истинско богоуподобяване: „Ще се уповават на Тебе – се пее при принасянето на даровете – ония, които познават Твоето име, понеже Ти не оставяш ония, които Те търсят, Господи”^[5]. И радостта изпълва този глинен съд, скрепен със скоби, защото Ти не си забравил молитвата на бедните^[6], на смирените.

^[1] Срв. Пс. 42(43):1; псалм преди четенето на Евангелието по време на литургия.

^[2] Пс. 42(43):3; псалм преди четенето на Евангелието по време на литургия.

^[3] Иоан. 7:1.

^[4] Иоан. 7:3.

^[5] Пс. 9:11.

^[6] Срв. Пс. 9:13.

Достатъчно е да си припомним няколко черти на въплътилата се Божия любов и Неговото великодушие докосва душата ни, разпалва ни и благо ни подтиква към едно чувство на съкрушение заради нашето толкова често дребнаво и егоистично поведение.

За Исус Христос няма пречки да се принизи, за да ни възвиси от нищетата в достойнството на Божи синове, на Свои братя. Докато ти и аз често глупаво се възгордяваме от получените дарби и таланти и ги превръщаме в пиедестал, от който се налагаме над другите, сякаш заслугата за някои действия, извършени с относително съвършенство, е само наша. „Какво имаш, което да не си получил? А щом си получил, защо се хвалиш, като да не си получил?”^[1]

Като разглеждаме отдадеността на Бог и Неговото принизяване – казвам това, за да размишляваме по въпроса, всеки вглъбен в себе си – тщеславието, суетата на горделивеца ни се разкриват като един ужасен грях не за друго, а защото поставят този човек точно на противоположната страна на примера, който Исус ни даде със Своето поведение. Помислете внимателно – Той се унизи, бидейки Бог. Човекът, възгордял се от собственото си аз, желае на всяка цена да се прослави, без да признава, че е направен от недоброкачествена глина.

^[1] 1 Кор. 4:7.